„Соня Йончева е сърцераздирателна и блестяща Лиза в „Дама Пика“ на сцената на Метрополитън опера”

Световната критика с върторжени отзиви по повод триумфалното завръщане на българското сопрано в престижния оперен театър в Ню Йорк

„Метрополитън опера възроди „Дама Пика“ в красивата и пищна продукция от 1995 г., създадена от Илия Мошински. В ролята на Лиза е българското сопрано Соня Йончева. Тя определено пееше като звезда – истинска пееща актриса, която въздейства както с гласа си, така и с останалата част от арсенала си. Тя не пести средства за техника. Ще ви дам пример за възхитителното й пеене: когато е мощна, тя не е за сметка на лиризма; когато е лирична, не жертва силата си. Нейната Лиза беше по някакъв начин чувствена и едновременно с това невинна – истински подвиг!“
Джей Нордлингер, The New Criterion

„С тази постановка Соня Йончева напомни на публиката в МЕТ защо остава едно от най-магнетичните присъствия в оперния свят днес. Тя, която вече има големи успехи и като продуцент на концерти и издател на книги и списания, притежава огромно чувство за свобода и напълно владее сцената. Има аурата на човек, който може да прави всичко, което си пожелае в артистично отношение – както с широкия си репертоар, така и във вокалните си интерпретации. Нейната Лиза беше витална още от самото начало, сопранът ѝ беше царствен, когато се появи зад Графинята, и все пак притежаваше деликатен и плах маниер. Тази срамежливост отстъпи място на по-игривата й природа по време на последвалата сцена с Полина, като сопранът ѝ се сля прекрасно с мецосопраното на колежката ѝ. 

След това дойде първият голям момент на Лиза - страдалческа медитация по този загадъчен мъж, който е изхвърлил от орбита привидно подредения ѝ живот. Изведнъж тя започва да чувства неща, които не е знаела, че има право да чувства, и това я плаши. И тук Йончева се измества от едната страна на сцената, страхът е на лицето ѝ, гласът ѝ е изпълнен с копнеж. Не си спомням да е пяла с толкова елегантност и грация в друго представление, което съм гледала досега. 

А в трето действие Йончева беше просто титанична. Тази сцена поставя на изпитание диапазона на всяко сопрано и е мястото, където повечето интерпретаторки на Лиза се провалят. Голяма част от тях нямат ниските тонове, които да съответстват на високите; а в някои случаи низините в гласа на Йончева можеха да бъдат по-впечатляващи от височините. Това придаваше на пеенето ѝ мрачна интензивност – изпълнение, което напомни за най-големите качества на Йончева като артист: увереното ѝ сценично присъствие и елегантното ѝ и интелигентно вокално майсторство.”
Дейвид Салазар, Operawire 

„По време на премиерата в Метрополитън опера на възстановената постановка на Илия Мошински жените бяха тези, които се оказаха на фокуса на вниманието. До голяма степен това се дължеше на пламенното изпълнение на Соня Йончева, която дебютира в ролята на аристократичната Лиза, разваляща престижен годеж, за да се вкопчи в обезумелия Герман, дори и след като той използва смъртоносна сила, за да измъкне от баба ѝ свръхестествена тайна за хазарта. „Младите жени често се влюбват в лоши момчета”, отбелязва Йончева в по-ранно интервю за The New York Times. В премиерните спектакли тя използва широк спектър от гласови нюанси, за да предизвика трептения на момичешко любопитство, фатализъм и суров еротичен копнеж, които придават необичайна дълбочина и сила на героинята ѝ. Нейната отдаденост спомогна да се придаде смисъл на една оперна творба, която със своя колаж от пастиши, цитати и разнородни повествователни похвати и сюжетни линии може лесно да се почувства като творение на Франкенщайн.“
Корина да Фонсека-Уолхайм, The New York Times

„... постановката на Илия Мошински печели с богатата певческа тоналност на Соня Йончева и интензивността на изпълнението на Арсен Согомонян. (…) Българското сопрано ни представи една яростно емоционална Лиза - толкова обладана от саморазрушителните си страсти, колкото Герман от пристрастеността си към хазарта. Инструментът ѝ значително се е доразвил и тя заля Метрополитън с богат тон в ариите си. (...) Очевидно Чайковски изважда на показ най-доброто у Йончева, както тя демонстрира  и в „Йоланта” на сцената на МЕТ през 2019 г.“
Кристофър Коруин, The Observer

„Сопраното Соня Йончева, която дебютира в ролята на Лиза, представи изпълнение, което беше едновременно вокално блестящо и емоционално силно. Нейното превъплъщение улови уязвимостта и вътрешния смут на Лиза с глас, който се извисяваше без усилие над оркестъра. Нюансираната интерпретация и експресивното фразиране на Йончева придадоха дълбочина на образа, като я откроиха като основна атракция в постановката.“
Питър Даниш, Broadway World

„... тя звучеше прекрасно - тъмен, обемен сопран с наслагване на отблясъци от сребро... Гласът ѝ сега звучи като истински лирико-спинтов сопран, а не като пренавито лирично сопрано, произвеждащо звуци, с които не е родена. Финалната ария на Лиза беше връхната точка на вечерта. Това беше дебютна роля за българската дива и в музикално и стилистично отношение тя беше на много голяма висота.“
Ели Джейкъбсън, Parterre Box

Снимки: Кен Хауърд/МЕТ опера

„Звученето на Йончева е по-мрачно, отколкото човек си представя за Лиза, която е не само млада, но и наивна и податлива, но в контекста на вечерта това всъщност помогна на героинята да устои на Герман. По-фините ѝ моменти във втората сцена на първо действие и вълнуващата й арията в трето действие, когато чака Герман, бяха доста деликатни, чувтвени и страстни.“
Джордж Грела, New York Classical Review 

„Йончева внася в Лиза съблазнителна смесица от сладострастен звук, закален със стомана. Без да натоварва лиричната природа на гласа си, Йончева изрази емоционалните потоци на Лиза в дъгообразни звукови вълни, които се носеха с лекота над оркестъра. Нейната героиня беше изтънчена и трогателна. Йончева е превъзходна Лиза във всяко едно отношение и несъмнено ролята ще бъде следващата ѝ визитна картичка в оперните театри по света.“
Рик Пердиан, Seen And Heard International

Припомняме ви, че българското звездно сопрано ще зарадва и родната публика с ролята си на Лиза от „Дама Пика” в продукцията на Вера Немирова в Летния театър във Варна на 9 август. 

А на 28 и 29 август публиката в българската столица ще може да чуе Соня Йончева в компанията на легендите на световната опера Пласидо Доминго и Хосе Карерас, както и с любимеца на новите поколения оперомани Виторио Григоло в „Гала в София 2025”, която ще се проведе на площад „Св. Александър Невски”. 

Това са двете единствени възможности българската публика да чуе на живо оперната ни прима с интензивна световна програма през настоящата година. Не пропускайте тези възможности!