The Art And The City
The City.
Сингапур е многолик и вълнуващ. Да живееш в него е като да слушаш няколко мелодии едновременно – не можеш да идентифицираш нито една от тях, без друга да звучи в унисон с нея. И все пак мелодията е пленителна.
Звучи като най-невероятното място, на което можеш да живееш. Но Сингапур е и забързан, дъждовен и чужд, пълен с противоречия. Морето е навсякъде около теб, но не усещаш аромата му, а само изпаренията от тоновете нефт, които корабите изпускат в него. Плажовете са само на няколко минути от дома ти, но не ти дават усещането за близост с природата, защото са създадени изкуствено. Пясъкът по тях може и да е изумително ефирен и мек, все пак е докаран от Мексико. Хората са шумни, а метрото, улиците и магазините – препълнени. Въпреки това винаги се чувстваш самотен... Общуването е издигнато на пиедестал. Но не това между хората, а това между човека и техниката. Тук често можеш да видиш двама приятели, които седят един до друг, но не си говорят, а всеки от тях се е заровил в дигиталния си smart phone свят. Вече не звучи така съвършено. Никое място не е. Особено ако го наричаш свой дом, но само временно и статусът ти в него е „just visiting“.
The Art.
Natalia Sanz – Pastor и Iveta Ratarova показаха противоречията в Сингапур чрез изкуство. В продължение на една седмица (26 ноември – 3 декември), INSEAD, The Business School for the World, прие на своите кристални стени фото изложбата Singapore - The Skin That We Live In (Сингапур - кожата, в която живеем). Фотографиите трудно могат да се сравнят с шедьоврите на Ансел Адамс, а пространството не би могло да бъде по-невинно и неприветливо за изложба – кампусът на бизнес училище. Но едва ли има по-подходящи автор и куратор от Natalia Sanz – Pastor и Iveta Ratarova, които да създадат тази изложба. Като момичета, които споделят един и същи статус в Сингапур - „just visiting“, те се сблъскват и с една и съща реалност, проблеми и впечатления. С всяка от деветте експонирани снимки те акцентират върху различните въпроси, свързани с идентичността на човека в рамките на големия чужд град. Фото-пътешествието е движено от тяхната интуиция и желание да направят този град свой собствен дом. Това обаче не е просто физическо пътуване, а емоционално и духовно.
The Art and the Author.
Докато работи върху снимките по изложбата, Natalia се скита сама из улиците на Града на Лъва, както още е наричан Сингапур. Тя е странник, който посещава метрополиса, изследва различни пътища и търси индивидуалности по улиците, за да представи недокоснати и мощни портрети на Сингапур - от местните жители до глобалните посетители. Тя поддържа позицията си на чужденец и вижда нещата от своята гледна точка, мълчаливо признаваща силата на това крайно глобализирано място, където различни култури се преплитат една с друга. Улавя мигове, докато чака светофара да светне зелено в пороен дъжд или докато се разхожда из ботаническата градина. Автопортретът Аз е личното откровение на автора. С него Natalia споделя усещането си на чужденец, който живее в сингапурската реалност и се опитва да се побере в новата си кожа, но никога не успява да ги почувства наистина свои. В тази реалност единственото, което я отличава са нейните лични документи, които са едновременно ключът и границата на новия й статус.
The Art and the Curator.
Начинът, по който Iveta Ratarova е решила експонирането на фотографиите: летящи, закачени сякаш на прозрачна магическа нишка на фона на висока стъклена стена, отправя към въпросите за силната привързаност с технологиите и липсата на всякаква обвързаност между хората, за непрестанно движещия се и променящ се град. Стъклената стена символизира и трудностите, които жените артисти срещат. Те са изправени пред невидими, но все пак реални и дебели стъклени стени, изградени от дискриминация, несправедливи ограничения, липса на разбиране и хиляди отнети възможности. Начинът, по който фотографиите се вписват в прозореца – рамка в рамка, напомня за трудностите, които Iveta като чужденец е преживяла, за да се впише в новата реалност. С идеята за разпръскване на експозицията, вместо да бъде ограничено в точно определено пространство, кураторът дава възможност на изкуството да „диша“, като така се създава естествена връзка между зрителя и фотографиите.
The Art Lover and the City.
Singapore - The Skin That We Live In инпулсира провокиращи мисълта дискусии на теми, които вълнуват всяко живо същество: начин на живот, идентичност, култура, време, комуникация и кара посетителите да се спрат за миг и да отворят очите си за перспективи, които биха могли да придадат нов смисъл на техния собствен контекст. Любителите на изкуството се изправят лице в лице с непознатото, но всеки открива малка част от живота си в града - от нежна усмивка, уловена в снимка, през емоции на оживена улица, до падащи капчици дъжд. И ти можеш да намериш своето собствено парче във фотопъзела, красиво носещ се във въздуха. А ако не ти се иска да влизаш в нечия чужда кожа, то дай воля на въображението си и си създай свой пъзел, изпълнен с образи от твоята собствена реалност.
Снимки: http://nataliasanzpastor.wordpress.com
