Владимир Зомбори: За мен любoвта е семейството
От HighViewArt
Интригуващият филм на режисьора Мартин Макариев, вдъхновен от лични истории от живота на Яна Маринова, дебютира успешно в първите си десет дни на голям екран. "Игра на доверие" покори зрителския интерес и до момента привлече 15 912 зрители в киносалоните в цялата страна.
В основата на "Игра на доверие" стои вълнуваща среща с личните истории на майка и дъщеря, а в главните роли са Яна Маринова, Луиза Григорова-Макариев, София Ласкин, Владимир Зомбори, Пламен Манасиев и Александър Димов. Участие взимат още Мария Каварджикова, Малин Кръстев, Христо Петков, Китодар Тодоров, Искра Донова, Александър Хаджиангелов, Яна Титова и др. Продукцията с елементи на трилър отваря темата за психическото и физическото насилие, често скрити зад маската на добрите намерения. Това е история за силната, уверена и смела жена, а зрителските отзиви са повече от емоционални и дълбоко искрени. Стотиците коментари и съобщения към екипа и официалния профил на филма показват, че откровеният поглед към тези обществени проблеми е силно необходим и е крачка напред към позитивната промяна.
Какво ни разказа Владимир Зомбори за ролята си и на какво иска да научи дъщеря си – прочетете в специалното интервю, което даде за HighViewArt.
-Г-н Зомбори, на 17 февруари бе премиерата на филма „Игра на доверие“. Защо решихте да се впуснете в това приключение и каква е вашата роля?
-Решението ми да взема участие в този проект беше водено от сериозността на засегнатата тема. Именно темата за насилието над жените и възможността за повдигане на завесата, прикриваща този наболял за нашето общество проблем. Любопитно ми беше да вляза в образа на насилника. Да се опитам да разбера действията на този герой и да изградя пълнокръвно образа му.
-Доколко си приличате с вашия герой?
-Приличаме си дотолкова, че и аз съм мъж на 34. Има и малка визуална прилика (усмихва се).
-Яна Маринова вплита в него епизоди от своя живот и от личната съдба на майка си. Това доколко ви помогна да се въплътите по-добре в образа?
-Моят герой не е реална личност от историята на Яна Маринова. Той е по-скоро събирателен образ на този тип мъже в съвремието ни. Не съм имал конкретна личност за наблюдение.
-Режисьор на „Играе на доверие“ е Мартин Макариев. Как се сработихте на снимачната площадка с него и какво научихте по време на целия снимачен процес?
-Мартин Макариев е изключителен професионалист и работата ми с него е удоволствие. Умее да работи с актьора и да създава среда, в която уютно да се изследват темите на проекта. Работил съм и преди с Мартин и неговия екип и затова не се поколебах да им се доверя отново.
-Кои бяха най-трудните сцени за вас?
-Със сигурност сцените на насилие. Дори с уговорката на кино условността - нещо в теб винаги остава. Стремежът към максимално достоверно пресъздаване носи със себе си и горчив послевкус.
-Парнирате си основно с Луиза Григорова – Макариев, с която сте близки приятели от години. Това помогна ли ви на снимачната площадка?
-Помогна ми доста. С Луиза сме близки колеги и приятели. Мисля, че когато човек изгражда свят на двама души е добре да познава малко или много партньора си. Това ни помогна бързо да преминем към същината на снимките. Тя е добър професионалист и талантлива актриса.
-Филмът отваря темата за психическото и физическото насилие, често скрити зад маската на добрите намерения. Смятате ли, че в България се говори достатъчно по тези теми?
-Мисля, че никога няма да е в повече коментирането на такива теми. Тъкмо напротив! Говорейки за проблема, често се стига до намиране на изход от него или придобиване на смелост и увереност в тази посока. Много се надявам чрез нашия филм да вдъхнем сила на жертвите на домашното насилие.
-Вие самият сте баща на прекрасна малка госпожица. Какъв е най-ценният урок, който искате да й предадете в живота?
-Ще я възпитавам да отстоява себе си, да търси справедливостта и да бъде състрадателна. Трябва да се отнасяме с уважение и грижа към околните, ако искаме същото за себе си. Искам тя да бъде достоен човек.
-На какво ви учи тя самата вас?
-Най-вече на търпение и любов! Донесе ми смисъл и нова посока в живота. Накара ме да обичам още повече майка ѝ! Йоана е един безпогрешен “часовник”, който ми напомня , че няма време за глупости и че всеки момент е безценен.
-Къде се намира любовта във вашия живот и как я срещнахте вие самият?
-Всеки открива любовта сам за себе си. За мен тя е Семейството! Благодарен съм на съдбата, че ме срещна с Весела, че ни дари с това дете, че заедно споделяме пътя си и преоткриваме света.
-Продължавате ли да мечтаете и за какво?
-Мечтая си България да стане място, от което никой да не иска да си отива.
-Какво пожелавате на читателите на HighViewArt?
-Пожелавам им щастие, здраве и нестихващо любопитство към света!
