Digger: Том Круз рискува всичко за една роля

От години Том Круз е последната кинозвезда, на която Холивуд вярва безрезервно. Името му върху плаката означаваше гарантиран уикенд, полети без каскадьори и публика, която пълни залите. С „Digger“ Круз прави нещо, което не е правил от много време: оставя без нищо зрителите, които са дошли заради него, и тръгва след нещо съвсем различно – признанието, че е актьор, а не марка.

Филмът на Алехандро Гонсалес Иняриту излезе по кината в САЩ и Великобритания на 2 октомври, ден след премиерата в част от международните пазари. Круз играе Дигър Рокуел, петролен магнат и най-могъщия човек на света. Сондата му предизвиква глобална екологична катастрофа и той трескаво се опитва да докаже, че е спасителят на човечеството, преди бедствието да погълне всичко. Сценарият е на Иняриту, Александър Динеларис и Николас Джакобоне (двамата оскарови съавтори на „Бърдмен“) и Сабина Берман. До Круз са Риз Ахмед, Сандра Хюлер, Майкъл Стулбарг, Джеси Племънс и Джон Гудман в ролята на крещящия президент на САЩ. Филмът е заснет изцяло на VistaVision, широкоформатната лента, която Холивуд възроди през последните години за събития, предназначени за голям екран.

Това е първият оригинален филм на Круз след „Американски трафикант“ от 2017 г. и първата му роля без екшън от повече от десетилетие. Самият той описа Рокуел пред журналисти на лондонската премиера като „напълно скандален“ персонаж, различен от всичко, което е играл досега. На премиерата присъстваха принц Уилям и Катрин. Кампанията беше тотална: корица на GQ, подкасти, обиколка, каквато обикновено придружава „Мисията невъзможна“.

Реакцията на критиката обаче се оказа по-сурова от очакваното. В дните около премиерата филмът стоеше на 46 точки в Metacritic и около 50% одобрение в Rotten Tomatoes. Упреците са сходни: сатирата е разпиляна, тонът е агресивен, а историята е трудна за следене. Някои рецензенти отидоха по-далеч и обвиниха Иняриту, че е направил филм, убеден, че е по-умен от публиката си. Има обаче нещо, което се повтаря дори в най-лошите отзиви: Круз е изцяло отдаден на ролята и играта му е безупречна. Гийермо дел Торо публично защити филма и нарече една от разгромните рецензии дребнава.

Финансовата страна е по-тревожна от художествената. Според Variety проектът е одобрен с бюджет от 125 млн. долара, но след забавяния в снимките е достигнал 160–180 млн., а маркетингът е струвал още около 100 млн. Warner Bros. оспорва тези цифри и посочва, че филмът трябва да събере около 300 млн. долара в световен мащаб, за да излезе на печалба. Прогнозите за първия уикенд в Северна Америка падаха седмица след седмица, от около 20 млн. до 12–15 млн., а някои анализатори очакваха и по-малко. За сравнение: „Битка след битка“, също черна комедия на голям автор с голяма звезда в студиото, тръгна с 22 млн. долара миналата година и въпреки това стигна до наградата „Оскар“ за най-добър филм.

Тогава защо Круз би рискувал това?

Отговорът е в календара. „Digger“ е позициониран от Warner Bros. като един от двата най-сериозни претенденти на студиото за наградите, редом с „Дюн: Част трета“, която излиза през декември. Целта е четвърта номинация за „Оскар“ за актьорско изпълнение на Круз. Той има три: за „Роден на 4 юли“, „Джери Магуайър“ и „Магнолия“. Последната е отпреди повече от четвърт век. Оттогава Круз изгради най-доходоносната екшън кариера в съвременното кино, но плати за нея с нещо, което рядко се признава: спря да бъде смятан за актьор. Каскадите в „Мисията невъзможна“ станаха по-голяма новина от изпълненията му.

Иняриту е идеалният партньор за такъв опит. Четирикратният носител на „Оскар“ превърна Майкъл Кийтън в „Бърдмен“ и Леонардо ди Каприо в „Завръщането“ в символи на актьорско възраждане. И в двата случая играта в ролята беше подчертано физическа и изтощителна, с камера, която не оставя актьора на мира. Според част от критиците в „Digger“ има десетминутен непрекъснат кадър, който сам по себе си е причина да видиш филма на голям екран.

Тук се крие и парадоксът. Холивуд вече няколко години се оплаква, че звездите не рискуват и че всичко е франчайз. Когато най-голямата звезда в света най-накрая рискува с оригинален, неудобен и неприятен филм за човек, който разрушава планетата и се представя за неин спасител, публиката не идва. Сатирата е твърде близо до новините, а Круз е твърде далеч от образа, заради който хората купуват билети.

Ако „Digger“ не събере пари по кината, ще се напишат много текстове за края на ерата на кинозвездите. Но може би се случва обратното. Звездата, която през последното десетилетие продаваше преди всичко сигурност, за първи път от много време продава съмнение. И това може да е най-интересното, което Том Круз е направил от „Магнолия“ насам.