Георги Милков отново с приключения - Издава втора книга с истории от ръчния багаж

На 10 юни 2025 г. излиза от печат новата книга на Георги Милков „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ с логото на издателство Книгомания и дизайна на Тодор Манолов. 

Журналистът и телевизионен водещ Георги Милков е посетил над 150 държави по света. Споделя, че отдавна е загубил точната бройка, но не забравя преживяванията. Част от пътешествията и срещите си с популярни политици споделя с публиката в първата си книга „Истории от ръчния багаж“, която се превърна в бестселъра на 2023-та. Вече две години изданието е сред най-четените и търсените в България.
Излизането на „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ ще бъде отбелязано с премиера на 10 юни в столичния клуб „Кино Кабана“ от 18:30 ч. Входът е свободен, като посетители ще бъдат допускани до изчерпване на местата в заведението, предупреждават издателите. Книгата ще може да бъде закупена на място, като желаещите ще имат възможност да получат и личен автограф. Събитието е част от календара на Столична община.

Защо книгата носи шеговитото заглавие „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ – разбираме още от първите редове. То е вдъхновено от реална случка в Ботсвана от лятото на 2013 г., когато Георги Милков е един от участниците (впоследствие и победител) в риалити предаването „Африка: Звездите сигурно са полудели“. Докато е сам в лагера и се приготвя за сутрешно бръснене, ненадейно се озовава в компанията на носорог, а възможност за бягство не съществува.

Макар изразът „носорог в банята“ още да не се е превърнал в крилата фраза, то той е чудесна метафора за „най-неочакваното, което животът ни поднася, докато опитваме да убедим себе си, че всичко ни е ясно и държим нещата под контрол“, пише Георги Милков в предговора. 
Превратностите на живота съпътстват дръзкия пътешественик, който предпочита да пътува само с ръчен багаж, както в лежерните пътувания до Пуерто Рико, Гибралтар и Сингапур, така и в по-напрегнатите до Афганистан, Джибути, Израел и Северна Корея.
Темата за банята също се оказва ключова  в книгата – посещението на японска обществена баня (сенто) в Токио е истинско пиршество на чистотата и възраждане на всяка клетка в тялото. Като контрапункт пък се явяват апокалиптичният прахоляк, липсата на баня и мечтата за питейна вода в Афганистан, където отворен варел с канелка в долната част и едва пропускаща струйка е единствен източник на хигиена. 
Неудобствата и перипетиите не смущават Георги Милков, дори още повече будят изследователската му нагласа към света. Затова никак не е случайно и обобщението, което четем в анотацията на корицата: 

Най-уникалните места на света са там, където спокойно можеш да бъдеш сигурен, че всичко ще се обърка още от самото начало. А „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ е книга точно за тези вироглави изненади, които подгряват водата в иначе хладната къпалня на живота.

Общо 36-те разказа са разпределени в четири раздела:
•    „С ръчния багаж между Лисабон и Токио“
•    „Пътешествия в историята“
•    „Ескизи по портретите на някои политически физиономии“ 
•    „Три места в България“.

Историите са непринудени, забавни, разказани с лекота. Дори премеждията авторът приема философки и с надежда. В текстовете си съчетава по свой начин пътепис, исторически факти, легенди, лични впечатления и размисли за културни и архитектурни забележителности с доза хумор и приключенски дух. Той е сред онези „нещотърсачи“, които усещат интересните сюжети дори зад невзрачни порти, странни надписи, следвайки пътища без изход или докато се натъква на необичайни предмети или необитаеми градове. 

Усещането за съпреживяване е толкова силно, сякаш читателят се озовава в 200-годишната креолска Къща на мистериите на о. Мавриций; научава за съдбата на легендарните хотели „Льо Мьорис“ и „Молитор“ в Париж, както и за най-старата работеща книжарница в света в Португалия, за уникална книга аптечка, пълна с…отрови. Загубваме се (буквално) в Пуерто Рико, возим се в каросерията на пикап с непомръдващ каубой и гюмове със съмнителна течност в Дакота, САЩ. Токио пък ни потапя в истории за банки, котки и роботи. В противовес на живота в този мегаполис – Милков скита съвсем сам с колело из изоставения град-призрак Вароша в Кипър.

Спуска се дори под земята – в мазето на Левон и Тося Аракелян от Армения, където се помещава лабиринт от 150 метра тунели, зали, светилища, стълби, прокопани за 23 години от сам човек.
Вероятно знаете за аптека „Суини“ в Дъблин, където се продават калъпи лимонов сапун и напомня за празнуването на Блумовден. Но едва ли знаете, че там има и българско издание на „Одисей“ от Джеймс Джойс, подписано лично от преводачката ни Иглика Василева.
Всъщност Георги Милков успява да намери българска следа в почти всяко свое пътешествие. Иначе гъвкаво се адаптира от гай-джин в Азия в местен „люксембуржоа“, когато се налага да си легне рано вечерта като жителите на Люксембург, но и да пие шампанско кремон от сутринта.

 За да научите какво се крие зад прословутите словосъчетания „шведска тройка“ и „стокхолмски синдром“ от историческа и културна гледна точка, не е нужно да идете до Швеция, а да прочетете „Архипелаг на своенравното равенство“.
Само пътешественици по призвание като Георги Милков могат да последват мистичното и да открият… Макондо на Маркес, да попаднат на тъжен женски дух Понтианак в антиквариат или да се чувстват привлечени от Къщата на духовете в сърцето на Хонконг, която никой не смее нито да разруши, нито да реставрира. 

За пръв път в „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ Георги Милков споделя по-обширно за журналистическия си опит като военен кореспондент и прави интересни портрети на някои ключови политически фигури като Шимон Перес, Бенямин Нетаняху, Кисинджър, Че Гевара и др. Със специален текст “In Memoriam” отдава почит към паметта на Осман Бизанти – адвоката защитник на българските медици в Либия по СПИН делото в периода 2000–2007 г.

„Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж“ от Георги Милков е книга за всички, които носят любознателност и приключенски дух да видят света по нов начин точно когато всички планове се объркват.

Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала „Нотр Дам дьо Пари“. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален – от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго.
Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло.
В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско пият или аристократите, или дегенератите. А аз определено нямам княжеско потекло.
Накрая един слънчев ден в Ботсвана, когато тъкмо си бях намазал лицето с пяна и се готвех да се бръсна, пред мен се появи в цялата си пищност огромен носорог...
Най-уникалните места на света са там, където спокойно можеш да бъдеш сигурен, че всичко ще се обърка още от самото начало. А „Носорог в банята“ е книга точно за тези вироглави изненади, които подгряват водата в иначе хладната къпалня на живота.

Отправихме се към специалната зона, изпълнени със смесица от сладко любопитство и тревожно неведение за близкото ни бъдеще. Очакваше ли се от нас да бъдем на някакво светско ниво в компанията на тези японски жени? И как въобще се държи ниво, когато си само по мокри провиснали ведомствени гащи в един размер? Леко си отдъхнах, когато видях средната възраст на работничките, която бе в хармония с древната история на тази велика страна.
А фактът, че всички бяхме настанени в едно помещение, наредени по масите и обливани отстрани с маркуч като новоприети клиенти на патологията на ул. „Здраве“ в София, съвсем допринесе за мъртвешкото ни спокойствие. Закриха ми очите с един зелен пищимал и повече не видях нищо. Предадох се на рецепторите си за допир. Изглежда, бях намазан с ексфолиант – точно както едно време обтриваха бебета със свинска мас в онази България отпреди победата на либералния диктат.
Чувствах се като беззащитно малко създание в съдбовните обятия на тази могъща жрица на телта и водата, която свали от мен бремето на поне две стари кожи. А щом си нахлузи кесии за баня и на двете ръце, аз вече можех да се похваля със свой прочит на казаното от класика: „Живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам!“.

***

Взирах се в лицата на моите престарели домакини. Мимолетните трепети на младостта бяха безвъзвратно отмити от пороя на годините, но набръчканите линии на споделеното щастие сякаш бяха гравирани по тях. Като отколешни любовни инициали върху кората на вековен дънер. Но нима всяко усърдно търпение не е било възнаградено с тиха награда накрая? Зрелостта на нашето пробуждане винаги е по-мъдра от всичките ни младежки сънища.
В моменти като този ми се е искало да се оставя на фантазията, че Ориентът е решил най-неочаквано да ме заговори и великодушно да ми разкрие съкровените си тайни. Бях виждал вече и бляскавите цветове на джамиите в Кербала, и великолепната светлина над руините на древния Вавилон, и тържествената самота на Великата сирийска пустиня, и шумното оживление на базарите в стария Багдад...
Всичко това ме бе впечатлило, но можех ли да кажа, че познавам и троха от този свят на велики химери? Не бяха ли това само мимолетните проблясъци на източното въображаемо вълшебство? Само няколко златовезани мотива върху завесата, простираща се безкрайно пред глъбините на близкоизточните тайни. Тепърва щях да разбера, че зад тези дипли се крие необятен, величествен свят – така невъзможен за разгадаване.

Георги Милков е роден на 8 март 1973 г. във Видин. Завършва СУ „Св. Климент Охридски“. През 1994 г. още като студент във Факултета по журналистика и масови комуникации започва работа във вестник „24 часа“. Първото му пътуване до Близкия изток е още през 1995 г. – първо в Израел, а след това в Ирак. През 2000 г. заминава като специален пратеник в Либия заради случая с българските медицински сестри, обвинени за заразяването на повече от 400 деца с вируса на СПИН. Работи по казуса до самия му край през 2007 г. Междувременно е военен кореспондент в Афганистан по време на офанзивата срещу талибаните (2001) и в Ирак (2003–2004).

През годините отразява и изследва различни регионални конфликти, включително и на Корейския полуостров.