Владислава Войнович: "Аврам, Богдан, вода газят. АзБучен роман"
От HighViewArt
"Аврам, Богдан, вода газят. АзБучен роман" от издателство "Кибеа"
НАЧИН НА УПОТРЕБА – първо надникваш малко в книгата, а после я четеш бавно, по АзБучен ред, с усмивка, може и няколко пъти (независимо от възрастта)...
СЪСТАВКИ – една любопитна Мелания и нейните приключения, като се започне от буквата А, когато известният свещеник, в самото начало на книгата, си сръбна една лъжица супа и чак след това заяви многозначително: Ааа, значи Вие, Мелания, ще се учите да четете и да пишете?...
СТОЙНОСТ – голяма, със забавление в добавка...
ПРОИЗВЕДЕНО – не е произведено, а е написано на ръка и е нарисувано също ръчно...
СРОК НА ГОДНОСТ – неограничен, като се започне от момента.
Илюстрации: Лука Тилингер
Превод: Русанка Ляпова
За автора
Владислава Войнович. Ето ме! Родена съм в Бяла църква, в Банат, в Североизточна Сърбия. Наблизо има няколко реки и езера. Градът е съвсем по мярката на дете, а и не е много далече.
Вярно е, че там няма да срещнете Мелания и другите герои от книгата (защото всички съм ги измислила), но декорът е като след снимане на филм и може да се използва. Честно казано, филмът не е нищо друго освен най-обикновен живот, от който са изхвърлени всички скучни моменти.
Освен "Аврам, Богдан, вода газят" съм написала още две книги за деца: "Хартиеният принц", преведена на български, и "Измислени истории".
Писането е почти същото като четенето, само че наопаки – отвън изглежда досадно, а отвътре е по-интересно от най-интересната компютърна игра. Който знае да чете и да пише, той разбира за какво говоря. Който не знае, винаги може да научи.
Що за биография е това ли? Ами моята... Е добре, ако данните ви интересуват, имаме три котки! Те много обичат да слушат, когато някой чете. На глас или наум, все едно, защото котките имат отличен слух. Особено когато вали дъжд.
Написах "Аврам, Богдан, вода газят" под диригентската палка на редактора Горан Петрович – прекрасен писател, който е превеждан, четен и обичан и в България.
Той измисли цялата поредица АзБуквар, в която моята книга зърна за първи път очите на читателите. Той направляваше и Лука Тилингер в търсенето на художествени решения на загадката "Как да нарисувам тази книга". Ето защо в самия й край му помахваме сърдечно и аз, и Лука Тилингер, и преводачката Русанка Ляпова. А можете и вие!
