Сребърната ера на Анди Макдауъл
От HighViewArt
Неотдавна се заговори отново за актрисата от романтичната комедия "Четири сватби и едно погребение" - Анди Макдауъл.
Днес ние също ще ви срещнем с тази невероятна дама, но причината не се крие в къдриците ù, а в достойните ù човешки разсъждения.
„Да бъда майка бе най-важното нещо в живота ми. Отглеждането на децата ми бе приоритет, моят залог. Съзнателно взех решението да не инвестирам прекалено много в кариерата си, по времето на нейното стартиране и да се посветя на семейството си. Когато станете родители, трябва да сте сигурни - децата ще управляват живота ви.
Искам да вярвам, че съм намерила здравословния баланс между кариерата и семейството. Сега нямам възможност да бъда майката, която бях някога и това ме натъжава.
Имам предвид, че децата ми са вече пораснали, имат свой собствен живот и не ги виждам толкова често, колкото би ми се искало."
А що се отнася до външността ù, възрастта и сребърните коси, които свободолюбиво и уверено пуска, Макдауъл допълва:
"Всичко започна от ковид карантината. Не можех да отида при фризьор и естественият ми цвят бавно и плахо започна да се появява. Дъщерите ми казваха: „Мамо, изглеждаш страхотно!". И коя жена не иска да изглежда страхотно на 63? Истината е, че от много години възнамерявах да се боядисам и да прикрия сивите коси, но бях предпазлива и обезкуражена. Сега разбирам как сивото ми стои. Хармонично се слива с цвета на кожата ми, с очите ми. От друга страна, мисля, че ме прави и по-изтънчена. Дава ми усещане за очарователна мистерия, която трябва да призная, че мъжете също много харесват - получавам много положителни коментари от приятелите си!
Знаем много добре, че мъж с прошарено сива коса се радва на добро внимание към себе си: счита се за умен, очарователен и успешен. Признавам, че ми хареса идеята да се чувствам като мъж, а не просто да бъда „красива", без това да означава, че не съм феминистка.
Все още съм, но съм доволна и от другата страна. Сега се чувствам по-автентична и истинска, отколкото в миналото. Гледам на нещата и по-философски, разбира се.
Ще минат години, докато цялата ми коса стане като „сол и черен пипер", както обикновено обичам да казвам. Това е процес, който ще ме накара да разбера, че се развивам, че се движа напред, помъдрявам и се променям. Трябва да бъдете в крак със своята собствена еволюция, да не сте нито една крачка назад, нито една крачка пред позицията, която имате днес".
