Силата на червения цвят
От HighViewArt
Какво прави червената рокля толкова съблазнителна и предизвикателна? Независимо дали се вижда на модно ревю, церемония на червения килим или в голям бюджетен блокбъстър, това е облекло, което ви спира дъха – нюанс, който едновременно семафорира опасност, любов, смелост и ярост.
От Златната ера на Холивуд това е екранната рокля на безнадеждни романтици, фаталните жени и прелюбодейците.
От анимационния, флиртуващ, секс символ Бети Буп до Скарлет О'Хара от филма "Отнесени от вихъра", която е принудена да носи червена рокля от съпруга си, която е станала известна като "роклята на срама". А помните ли Джулия Робъртс в ''Хубава жена''?
През последните години обаче цветът е тясно свързан със силата, а не срама. В киното и телевизията жените в червено са представени като сили на природата, които са безпощадно амбициозни, чувстват се уверено и удобно в собствената си кожа и преди всичко - притежават свобода.
Фолклорът, митологията и литературата свързват червения цвят с плодовитостта и се смята, че жените са носили еквивалента на червено червило още от 10 000 г. пр. н. е. и по този начин сексуалната възприемчивост и червеното може да са резултат от социална обусловеност.
Въпреки това, тази социална обусловеност може да е възникнала по биологични и еволюционни причини и е просто продължение на нашите първични инстинкти.
В проучване на Pazda е доказано, че жените, носещи червено, се оценяват като по-привлекателни от мъжете. Те обясняват това, като се позовават на биологичния аспект, че сексуално възприемчивите жени са по-привлекателни, защото имат по-висока вероятност да участват в сексуална активност, както и по-голяма вероятност мъжете да ги желаят.
Същият ефект изглежда работи и в обратната посока. В оспорвано проучване на агенция Елиът е показано, че мъжете, носещи червено, се оценяват като по-привлекателни от представителите на нежния пол.
Червеното в историята на изкуството символизира много неща.
На първо място, това бил цвят на власт, статус и богатство. Крале, принцове и от 1295 г. римокатолическите кардинали започват да носят червен хабитус. В средновековната живопис червеното е използвано за привличане на вниманието към най-важните фигури; и Христос, и Дева Мария обикновено са рисувани с червени мантии.
Червеният цвят също така се приемал и като символ на мъченици и жертви, особено поради асоциацията му с кръвта.
Друга връзка на червеното е любов и съблазън, сексуалност, еротика и неморалност. Дълго време битувало твърдението, че има тъмна страна, особено в християнската теология. Цветът бил свързван със сексуална страст, гняв, грях и дявола.
