Симон Порт Жакмюс и любовта като единствена вечност
От Нели Славова
Какво всъщност ни обединява като хора? Постоянно се сравняваме, делим се на ''успели" и ''невидими", на ''красиви" и ''различни", но единственото нещо, което ни държи здраво стъпили на земята, е любовта, от която идваме или просто нуждата да обичаме, да ни обичат, да даваме от любовта си на другите. Нуждата ни от принадлежност. Нуждата да знаем откъде сме тръгнали и на чии рамене сме стъпили, за да стигнем до там, където сме сега, надявайки се поне на малко щастие.
Понякога животът е несправедлив и ни отнема най-скъпото - жената, която ни е дала живот. Но в същата тази болка животът ни прави и най-големия подарък - втория шанс да откриеш майчината грижа в очите на жената, която е родила твоята собствена майка. За Симон Порт Жакмюс това е баба му Лилин.
Симон Порт Жакмюс и баба му бяха заедно на Met Gala, за да покажат изкуството на самия живот. Симон губи майка си твърде млад. Той е едва на 18 години, когато майка му, Валери, умира в автомобилна катастрофа. Тази липса се превръща в неговия най-голям двигател. Симон нарича бранда си на нейната моминска фамилия - Jacquemus, и от първия ден до днес, всяка негова колекция е реквием за Валери. Той я почита чрез силуетите на южняшката жена, чрез суровия лен и слънчевата носталгия. Майка му е слънцето, което едновременно гали и изгаря.
Сега баба му е неговата муза, котва, остров на утеха и единствен посланик на марката му.
Симон изкачи стълбите на музея на изкуствата ''Метрополитън'' в Ню Йорк с Лилин. Без екстравагантни тоалети, а в чисто бели визии, символ на мир - със себе си, с миналото и с липсата. Без помпозност. Сякаш просто едно момче, което е постигнало всичко, но знае, че най-голямото му постижение е, че баба му е до него, за да го види. Дори измежду кадрите, които разгледах, за да се спра на тази конкретна снимка, видях не дизайнер, а внук.
Това е истинското ''Costume Art" - да облечеш обичта си и да я покажеш на света без страх. Докато един бял ангел е до теб, а друг те гледа отгоре и се гордее с това в какъв мъж си се превърнал.
Двамата се появиха в пълен синхрон - в безупречно скроени, оптично бели костюми, създадени от самия Симон, като той носеше букет от хартиени бели цветя, а Лилин държеше в ръка чантата Valérie. В този момент три поколения бяха заедно на стълбите: Симон, баба му Лилин и духът на Валери, вплетена в името на аксесоара и в невидимата нишка между тях.
