Колката, Индия - градът на радостта

9 декември 2025

Колката е столицатa на щат Западен Бенгал и един от четирите основни мегаполиса в Индия. Тя е жива енциклопедия на отминалото време, изпълнено с интелектуална енергия, колониален чар и несравнима културна атмосфера. Градът не просто е част от историята, той е нейн създател и основен участник - от център на Британската империя, до ядро на индийския възход и символ на човешката вяра в бъдещето. Разположен е на брега на река Хугли, ръкав на река Ганг, климатът тук е субтропичен с подчертани летни мусони.

Индия, наричана още Бхарат е разделена на 28 щата и 8 съюзни територии. Щатите Андхра Прадеш, Аруначал Прадеш, Асам, Бихар, Чхатисгарх, Гоя, Гуджарат, Харяна, Химачал Прадеш, Джаркханд, Карнатака, Керала, Мадхя Прадеш, Махаращра, Манипур, Мегхалая, Мизорам, Нагаланд, Одиша, Пенджаб, Раджастан, Сиким, Тамил Наду, Телангана, Трипура, Утар Прадеш, Утаракханд и Западен Бенгал имат собствено избрано правителство и по-голяма автономия по отношение на управлението. Съюзните територии Андамански и Никобарски острови, Чандигарх Дадра и Нагар Хавели и Даман и Диу (обединени в една територия), Делхи (национална столична територия), Джаму и Кашмир, Ладакх, Лакшадвип, Пондичери (Пудучери) се управляват пряко от централното федерално правителство в Делхи, чрез назначен управител от индийския президент.
Според докладите на ООН, Индия изпреварва Китай по население, което към началото на 2025 година то е около 1 милиард и 500 милиона души.

В пределите на град Колката, на река Хугли се намира най-голямото морско пристанище на Източна Индия, разположено на 148 километра от Бенгалския залив, североизточната част на Индийския океан, което може да приема и големи океански кораби. Река Хугли не е просто воден път за Колката, а е жива артерия, бреговете й са осеяни с множество гхати - стъпаловидни кейове. Те са социалния пулс на града и рано сутрин там може да се види уникална смесица от живот – йоги, продавачи на цветя, религиозни поклонници и обикновени хора, започващи деня си. Въпреки че технически Хугли е само ръкав, тя се почита като Майка Ганг, която е най-свещената река в индуизма. Хиляди поклонници пристигат ежедневно, за да извършват ритуали – къпане, церемонии с цветя, погребални обичаи. Например, в края на най-големия и важен фестивал в Бенгал, „Дурга Пуджа“ огромните, пищно украсени глинени идоли на богинята Дурга и нейните спътници се потапят във водите на Хугли, символизирайки завръщането ѝ към Шива и цикъла на живота и смъртта. Това е кулминационен момент, привличащ огромни тълпи.

Близката ми среща с Калката, този космополитен и магичен град с население около 8 милиона души, която от 1999 година официално се нарича Колката е първо виртуална, от преди повече от 20 години, чрез филма "Градът на радостта"(1992). Книгата на френския журналист и писател Доминик Лапиер, издадена през 1985 година е в основата на лентата, режисирана от Ролан Жофе („Мисията" и "Полетата на смъртта") и по музика на Енио Мориконе, като в него играят Патрик Суейзи, Полин Колинс, Ом Пури и др. Романът и филмът описват живота в едно от най-бедните гета на Колката. В последствие, Колката става известна с прозвището "Градът на радостта" (The City of Joy), получено от интереса на света към филма и героите му. Името не е дадено заради безгрижие или богатство, а като почит към несравнимия дух, жизненост и способността на най-бедните му жители да усещат радост в трудностите си. Символ е на човешката топлина, сърдечност, общностно съзнание и непоколебима надежда, доминиращи над мизерията и социалните предизвикателства.

В наши дни вече стъпвам на индийска земя физически, на работно посещение, като още от летището изпитвам неописуем трепет. Срещата ми с индийската цивилизация, чиито корени са сред най-древните в света, като възрастта й се оценява на между 4500 и 8000 години е вълнуваща. Чакат ме красиви индийски легенди и разкази за реалностите тук.

Колката има сърце, биещо 24 часа, 365 дни в година, в ритъма на живота и е любов от първи поглед. Всеки посетил я, попада във вихрите на времето и усеща пулса на историите за богове, духовност, сила на характерите, миризми, подправки, храни и връзката с природата, ума, тялото, като архитектура и синоним. И водите на великата река Ганг, които са повече от енергия и ритъм, те са поминък, идентичност, цел и част от вечността.

Хрониката ни информира, че португалския изследовател Васко да Гама е фигурата, поставила начало на европейското търговско присъствие в Индия. През 1498 година той открива морския път до Индия, заобикаляйки Африка и достигайки до Каликут (Calicut), известен днес като Кожикоде (Kozhikode), намиращ се на Малабарския бряг на Югозападна Индия, щат Керала. Ерата на Великите географски открития сякаш тръгва от порта Каликут, възприеман тогава като основна точка за източник на износ на богатство. Пристанище, доминиращо в световната търговия с подправки - черен пипер, кардамон, канела през Арабско море, част от т.н. "Път на подправките", като първо стоките пътували за Арабския свят, а после към Венеция и останалата част на Европа. В последствие, монопола на арабските и венецианските търговци избледнява и Индия трайно влиза в европейската търговска орбита. Търсенето на бенгалски стоки - текстил, коприна, селитра през морския път се засилва.

Португалците са първите достигнали Бенгал през XVI век. Тяхната основна база е в Хугли (Hooghly) и Бандел (Bandel), малко по-нагоре по реката от бъдещата Колката. Целите им са основно комерсиални, контрол върху търговията с подправки, захар и текстил. Мощта им постепенно запада, поради конфликти с местните и нарастващата конкуренция на други европейски сили. Холандците от Dutch East India Company се установяват в Чинсура (Chinsurah), северно от Колката. Те са били най-сериозните конкуренти на британците в търговията с текстил и опиум. Французите също имат присъствие, основно в Чанданагар (Chandannagar). Тези европейски селища са функционирали като мини-колонии.

Съвременната история на Колката започва през 1690 година, когато Джоб Чарнок, администратор на Британската Източноиндийска компания, избира района на брега на река Хугли за търговски пункт. Той обединява три големи села – Сутанути, Коликата и Гобиндапур, формирайки основата на бъдещия град. Британците бързо изграждат Форт Уилям в основна крепост, която се превръща в център на властта. Въпреки ранни конфликти с французите и нападението на Набабаите Сирадж уд-Даула през 1756 година, след битката при Пласи през 1757 година, британското влияние се засилва и градът започва да расте стремглаво.

През 1772 година, Колката е обявена за столица на Британска Индия. Градът е застроен с величествени колониални сгради, булеварди и градини, оформяйки пейзажа, който днес наричаме "Стара Калкута". Издигнати са Мемориал Виктория, Голямата поща, Върховният съд и Хог Маркет, което му носи прозвището "Вторият град на Империята", след Лондон. Британците инвестират в образование, създавайки университет в Колкута, както и колежи и училища. Това води до период на обществена, културна и религиозна реформа. Катедралата „Свети Павел“, известна като Английската църква е построена в готически стил през 1847 година, по подобие на катедралата в град Норуич, Англия.

Като главно пристанище и административен център, Колката доминира в търговията с юта, индиго и чай, превръщайки се в най-големия икономически и индустриален център на Индия. През 1911 година, британската администрация премества столицата от Колката в Ню Делхи, поради нарастващото националистическо движение в Бенгал. Това бележи началото на бавен икономически спад. Най-големият удар обаче идва през 1947 година, с разделянето на Индия и Бенгал. Колката се оказва граничен град, изправен пред масов приток на бежанци от Източен Пакистан, днешен Бангладеш. Има огромно пренаселване, напрежение върху инфраструктурата и влошаване на икономическото положение.

Въпреки икономическите и социални предизвикателства, Колката запазва титлата си културна столица на Индия и продължава да бъде център на литературата, киното (прочутото бенгалско кино), изящните изкуства и театъра.

Колката е дом на писателя Рабиндранат Тагор, който през 1913 година е удостоен с Нобелова награда за литература, за стихосбирката си „Гитанджали“, а скоро след това получава и английска благородническа титла. Приятел е с Албърт Айнщайн и фантаста Хърбърт Уелс (Война на световете). Стихотворението му „Джана Гана Мана“ става химн на Индия , а стиховорението му „Амар Сонар Бангла“ – химн на Бангладеш. Той е единственият човек в света, който е написал химните на две отделни суверенни държави. Сред най-известните му произведения са романът „Го̀ра“ (1910) и стихосбирката „Градинарят“ (1913). Лидери като Раджа Рам Мохан Рой и по-късно Рабиндранат Тагор превръщат града в център на националното съзнание и движението за независимост.
Колката е център на киното в Западна Бенгалия. Терминът “Толивуд“ се появява през 30-те години на XX век, от сливането на имената на Холивуд и район Толигунг, където са разположени повечето кино студии в Колката. Сред най-ярките представители на регионалната киноиндустрия е носителят на „Оскар“ за 1992 година за заслуги в киноизкуството, режисьорът Шотоджит Рей.

Международното летище на Колката носи името на Нетаджи Субхас Чандра Бос (1897-1945), виден индийски националист, борил се за независимостта на страната, почитан наравно с Джавахарлал Неру и Махатма Ганди. Той е един от най-влиятелните индийски революционни лидери, срещу британското управление.

Днес Колката е град на контрасти, който пленява с автентичната си историческа и културна атмосфера. Тук се намират колосалният мраморен дворец - Мемориал Виктория, мостът Хаура (Howrah Bridge) - една от най-натоварените транспортни връзки в света и архитектурно чудо, Индийският (Императорски) музей е най-стария и един от най-големите музеи в Азия, съхраняващ националното наследство, Колкатската трамвайна мрежа - единствената функционираща трамвайна система в Индия, придаваща уникален колорит на градския транспорт. Интересен е и фестивалът Дурга Пуджа, обект на световно нематериално културно наследство на ЮНЕСКО, който привлича туристи от цял свят, както и пазарите, с глъчката, образите и пъстротата си на стоки, миризми, надвикване и самобитност.

Дейността на Майка Тереза и нейните мисионери на милосърдието прави града световен символ на състраданието и хуманитарната помощ. Майка Тереза (1910–1997) е монахиня, родена като Ангезе Гонджа Бояджиу в Скопие в албанско католическо семейство. Пристига в Индия през 1929 година за да учителства, а през 1950 година, с разрешение от Ватикана основава „Ордена на мисионерите на милосърдието“ (Missionaries of Charity) в Колката, с цел да помага на "най-бедните от бедните" – умиращите, болните, сираците и прокажените. Централата на Ордена е разположена на A.J.C. Bose Road в къщата й в Колката (Mother House) и е не просто административен център, а място за поклонение и символ на отдаденост.

Майка Тереза получава множество международни отличия, които насочват световното внимание към мизерията в Колката. През 1979 година й е присъдена Нобелова награда за мир в Осло, Норвегия, за нейната „работа за преодоляване на бедността и нещастието, което също представлява заплаха за мира“. Тя отказа традиционния бляскав прием за отличието и иска парите за него да се раздадат на бедните. ЮНЕСКО също ѝ присъжда наградата за мир през 1992 година, за приноса ѝ в образованието.

През годините Майка Тереза поддържа близки отношения с няколко папи, включително папа Йоан Павел II, който високо цени работата ѝ и я подкрепя активно. Нейната работа е призната като еталон за християнско милосърдие. Към момента на смъртта ѝ през 1997 година, Орденът на Мисионерите на Милосърдието се е разраснал до над 4000 монахини и стотици хиляди доброволци, управляващи 610 мисии в 123 страни, както и домове за неизлечимо болни, кухни за топла храна, детски домове, училища и колонии за болни от проказа. Смята се, че чрез тези мисии, тя е помогнала и се е погрижила пряко за милиони хора по света, като е предоставила достоен живот и смърт на онези, от които обществото се е отказало. Обявена е заблажена от папа Йоан Павeл II през 2003 година и за светица от папа Франциск през 2016 година.

Колката е място, което изисква търпение, но възнаграждава щедро с дълбочината на своята история и несравнима култура. Тя е доказателство за това, как духът на един град може да надживее всяка империя и всяко предизвикателство.

Колката е живата библиотека на индийското минало, зад всеки ъгъл се крият разкази за поети, революционери и светци. Това е сърцето на Бенгал, което продължава да вдъхновява, да предизвиква и да посреща всекиго с неподражаемата си комбинация от интелектуален плам и топло, човешко отношение. Тя е динамичен мост между традицията и модерността, оформящи бъдещето на Източна Индия.

Справя се със своите инфраструктурни и социални предизвикателства и демонстрира забележителна устойчивост и дух на развитие. Градът не се страхува от противоречията си, а ги превръща в източник на творчество и енергия. Той е символ на вечната борба в Индия между старото и новото и със сигурност ще продължава да играе ключова роля, като един от най-важните и емоционално наситени градове в света.