Светът се ражда във всяка целувка
Барселона.
На границата с Готическия квартал.
Хиляди парчета керамика. Малки квадратчета, подредени плътно като клетки под микроскоп. Отблизо се виждат – нечии лица, плажове, знаме, което се вее от вятъра... "Ян става на две". Чужди спомени, които не те засягат. Но правиш пет крачки назад и хаосът се подрежда в две устни, застинали върху стената на стара фасада.
Стената на целувката.
Можеш да я подминеш като поредната точка за снимки. Но ако спреш и се вгледаш, виждаш нещо друго.
Хиляди хора са изпратили своите кадри на тема "свобода", за да сглобят тази илюзия. Свобода. Тежка дума, която тук е придобила цвят и форма.
Снимките на хората са превърнати в керамични плочки, минали са през огън, за да издържат на слънцето и дъжда. Ние сме същата стока. Животът ни пече, закалява ни, докато станем твърди и лъскави отвън, а отвътре оставаме онази крехка глина, която се разпада при едно грешно докосване.
Нашите мимолетни целувки и стената - неподвижна и вечна в един пренаселен град.
"Светът се ражда във всяка целувка" - гласи фразата на стената. За няколко секунди животът те пуска от хватката си, слага ти анестезия и те оставя да си поемеш дъх.



снимки: Нели Славова
Четете още интересни текстове на автора в групата "Истории от Гардероба"
