Карма – плащаш за нещо, което дори не помниш

Има нещо дълбоко несправедливо в тази мисъл. Да страдаш за нещо, което не помниш. Да носиш тежест без да знаеш откъде идва. 
И точно затова кармата плаши. Според древните учения кармата е закон за причина и следствие, в който всяко действие, мисъл или избор оставя отпечатък, който рано или късно се връща при нас. Не веднага. Не винаги в същата форма. Но неизбежно.

Проблемът е друг. Ние помним само част от историята. Животът ни е като книга, от която сме прочели една единствена страница. И после се чудим защо сюжетът боли. Понякога срещаш хора, които те нараняват без причина. Понякога губиш нещо, което си обичал истински. Понякога се бориш повече от всички и пак не получаваш, това което заслужаваш. Тогава идва въпросът: ''Защо на мен?''.
Кармата няма да ти даде лесен отговор.
Тя не обяснява, тя балансира.
Тя не наказва. Тя отразява.
Много хора си представят кармата, като наказание. Но в същността си тя не е отмъщение, а естествен резултат от действията ни, като ехо, което се връща от планината.

Истината е по-дълбока и по-трудна. 
Не страдаш, защото си лош човек. Страдаш, защото нещо трябва да бъде разбрано. Може би не в този живот. Може би не сега.
Но, всяка болка носи послание. Кармичните уроци не идват за да те унищожат. Идват за да те събудят. Да ти покажат моделите, които повтаряш.
Да те срещнат със страхове, които избягваш. Да те накарат да станеш човекът, който още не си. И най-важното, кармата не е присъда. Тя е възможност.
Всеки избор, който правиш днес, всяка мисъл, всяка дума създава нова посока. Защото кармата не е само минало, тя е и настояще, и бъдеще.
Ти не помниш какво си причинил, но, можеш да избереш какво ще създадеш. В това се крие истинската свобода.