Срещата с човек, който прониква отвъд границите на съзнанието

Има срещи, които не можеш да забравиш, не защото са шумни или драматични, а защото след тях усещаш, че някой е надникнал в теб. Такъв човек не задава много въпроси, той просто гледа и знае. Той забелязва дребните паузи в гласа ти и начина, по който отклоняваш поглед в мига, в който мисълта ти се пречупва.

Психологията нарича това изострена интуиция и дълбоко наблюдение, но усещането е почти нереално, сякаш думите са излишни.
Най-странното е тишината. В негово присъствие тя тежи и колкото повече мълчи, толкова повече ти се струва, че мислите ти изплуват сами. Истински факт е, че мозъкът реагира на дълбокия поглед и спокойствието, разкривайки повече, отколкото осъзнаваме. И все пак има нещо още по-необяснимо. Когато стоиш срещу такъв човек усещаш как времето се променя, секундите се разтягат, а въздухът около теб се сгъстява. Малките детайли, които обикновено пропускаш, стават ясни, сякаш някой невидим свети върху тях.

След такава среща не си уплашен, но си променен. Защото разбираш едно и то е, че понякога най-голямата мистерия не е човекът срещу теб, а колко лесно умът ти може да бъде ''прочетен''. Усещането остава дълго и тихо, като шепот в главата ти, който ти напомня, че светът е по-необясним, отколкото предполагаш. С такива хора не се срещаш случайно, те остават отпечатък, който не изчезва и те кара да се замислиш кое всъщност е твоята собствената мисъл.