Бихейвиоризмът – как наградите, наказанията и асоциациите оформят човешкото поведение

Бихейвиоризмът е теория за ученето, основана на идеята, че всички поведения се придобиват, чрез обуславяне, а обуславянето се случва чрез взаимодействие с околната среда. Бихейвиористите вярват, че стимулите от околната среда оформят действията ни. Според ''школата на мисълта'' известна още като бихейвиоризъм - всичко в живота ни се свежда до моделите на учене, които сме придобили, чрез асоциации, награди и наказания. Всъщност този подход твърди, че средата ни оформя действията ни повече, отколкото нашите мисли и чувства. Казано просто, поведенческата психология твърди, че поведението може да се изучава по наблюдаем и систематичен начин, независимо от вътрешните психични състояния. Поведенческата теория съща така казва, че трябва да се изучава само наблюдаемо поведение, тъй като познанието, емоциите и настроението са твърде субективни. 

Стриктните бихейвиористи вярват, че всеки човек независимо от генетичния подход, личностите черти и вътрешните мисли може да бъде обучен да изпълнява всяка задача в рамките на физическите си възможности, а това изисква само правилното кондициониране. Те също така вярват, че всички поведения са резултат от опит и всеки човек независимо от произхода си може да бъде обучен да действа по определен начин при условия на правилна обусловеност. 

Видове бихейвиоризъм
Има два вида бихейвиоризъм използвани за описание на това как се формира поведението и те са – методологичен бихейвиоризъм и радикален бихейвиоризъм. Те се различават по начина, по който виждат ролята на вътрешните процеси при формирането на човешкото поведение. 

Методологичен бихейвиоризъм
Методологичният бихейвиоризъм твърди, че наблюдаемото поведение трябва да се изучава научно и че психичните състояния и когнитивните процеси не допринасят за разбирането на поведението. 

Радикален бихейвиоризъм
Радикалният бихейвиоризъм се основава на теорията, че поведението може да бъде разбрано, като се разгледа миналата и настоящата среда на човек и подкрепленията в нея, като по този начин се влияе върху поведението – положително или отрицателно. Този подход е създаден от психолога Бъръс Фредерик Скинър.

Психично здраве
Поведенческата терапия е родена от бихейвиоризма и първоначално е използвана за лечение на аутизъм и шизофрения. Този вид терапия включва подпомагане на хората да променят проблемните мисли и поведения, като по този начин подобряват психичното си здраве. 

Ползи от бихейвиоризма
В днешно време поведенческият анализ често се използва като терапевтична техника, която помага на деца с аутизъм и забавяне в развитието да придобият нови умения. Той често включва процеси, като оформяне - (възнаграждение на по-близки приближения до желаното поведение) и верижно свързване (разделяне на задача на по-малки части, след което обучение и верижно свързване на следващите стъпки). Други техники за поведенческа терапия включват терапия на систематична десенсибилизация, моделиране на поведението и управление на непредвидени ситуации. Най-големият принос на поведенческата психология се крие в нейните практически приложения. Техниките ѝ могат да изиграят мощна роля в модифицирането на проблемното поведение и насърчаването на по-позитивни и полезни реакции.