Мълчанието не е сила: 3 реплики, които една жена не бива да търпи мълчаливо

Има думи, които не оставят синини по тялото, но оставят дълбоки рани в душата. Често домашното насилие не започва с удар, а с изречение и с реплика, която омаловажава, заплашва или пречупва. Много жени мълчат от страх, срам или с надеждата, че мъжът ще се промени. Но, мълчанието не спасява, то дава разрешение. 

Ето три реплики, на които не трябва да отговаряш с тишина.

1. ''Ти ме изкара от равновесие и сама си си виновна!''
Това не е истина. Никой няма право да прехвърля отговорността за своето насилие срещу теб. Чуждият гняв не е твоя вина. Това изречение цели едно и то е да те накара да се съмняваш в себе си и да приемеш болката като заслужена.

2. ''Без мен, ти си нищо и няма да се справиш сама!''
Това  е контрол облечен, като ''грижа''. Истината е обратна, ти си имала сила и преди него и ще я имаш и след него. Тази реплика не описва теб, а неговия страх да не загуби властта си.

3. ''Ако кажеш на някого ще стане още по-лошо!''
Заплахата не е любов, а страхът не е семейство. Тази реплика те затваря в капан и те изолира. Но, истината е, че говоренето е първата крачка към спасение, не към разруха.

Послание към всяка жена, която мълчи:
Ти не си слаба, ти си оцеляваща. Но, имаш право не само да оцеляваш, а да живееш спокойно, достойно и без страх.
Насилието никога не е любов, както и болката не е доказателство за вярност. Мълчанието не те пази, то те изтощава. 
Ако разпознаеш себе си в тези думи, знай, че не си сама. Има хора, които ще ти повярват. Не забравяй, че винаги има изход, както и живот след страха.
Да говориш не е предателство и да си тръгнеш също не е провал - това е защитен акт на любов към себе си.