Протоколът на бъдещето, в ерата на изкуствения интелект
В 2025 година ние сме на прага на неизбежната нова реалност. Която не е научна фантастика, а нашето изключително интересно съвремие, в което дишаме, движим се, учим се в крачка и се развиваме. Коренните промени се задават зад ъгъла и ще изискват от нас адаптивност и любопитство към предстоящото – приемане и съжителстване с изкуствения интелект (ИИ), нашият реален, неотменим сподвижник, приятел, действащ партньор, помощник-секретар, водач, коректор и координатор в актуалния свят. Тук не говорим за бъдеще на роботите, които да ни управляват, а за настоящето, в което хората, въоръжени с невиждани досега познания и средства за прилагането им, ще преобърнат реалността си с хастара нагоре. За да живеят и работят по-добре, от когато й да е било до сега.
Опитвам се, на базата на опита ми, да си представя новото за протокола, като цялост. Как промените, които изникват в процесите на екстрена и неизбежна модернизация на човешките отношения и съпътстващото ги в деловата среда, ще засегнат и регулират една от най-организираните професии в света. За радост, тя няма да изчезне, нито ще се спотаи в ъгъла на човешките способности. Напротив, мястото й да създава улеснения в живота и в действията на обществото ще си е неизменно същото, но с повече възможности и иновативни начини на прилагане и развитие.
Протоколът е изграден върху вековни етични норми и безупречна прецизност. Дълбоката мъдрост, бързата и точна мисъл, познанията по междукултурни отношения, езици и стил на живот, историята за произход, действие и развитие на правилата за регулация на взаимодействията и силната интуиция за състоянието и организацията на протоколните процеси, са незаменими в тази професия. За да възникне промяна в принципите за общуване в протоколна среда, тя трябва да се основава на полезни и практични практики, сигурност, увереност, точност, уважение и зачитане на норми и правила. Гореща авангардност и случайности не се допускат и толерират. И занапред ще е така.
Неудържимият и бесен по сила ИИ е налице и загатва за предстоящи модификации в стария, консервативен протоколен жанр. Иновативната еволюция ще изиска и наложи адаптация на съществуващата библиотека от протоколни познания и натрупан опит. Ролята на протокола в дипломацията, в обществения сектор и в деловото поведение, особено в търговската среда, ще стават още по-сложни и по-интересни. И със сигурност по-прагматични. Ще се изчистят ненужните указания, стигми и натруфеност. Ще започнем да живеем с прогнозите и насоките на ИИ, ще се съобразяваме с решенията, които ни вменява. И лека полека няма да го презираме, като водещ невидим старшия, няма да се съпротивляваме на идеите му, напротив, ще „клекнем“ доброжелателно и ще си сътрудничим, в името на взимането и изпълнението на верни, сигурни и пълноценни решения.
Дипломацията, например, винаги е била върховно изкуство на общуване и сътрудничество, на преговорите и изграждане на взаимноизгодни мостове. В бъдеще, под влиянието на технологиите, тя може би ще се трансформира по начин, който ще предизвика и ще обогати правилата й за работа.
Аналитичната и прогнозна мощ на ИИ системи вероятно ще обработват необятни масиви от геополитически, икономически и социални данни. Това ще даде изключителна информация, например за идентифициране на скрити зависимости, прогнозиране изхода от сложни преговори, оценяване потенциални рискове и разкриване на нови възможности с безпрецедентна точност. ИИ може да бъде най-надеждния и смислен партньор, осигуряващ обоснованост и прецизност на всяко решение.
ИИ ще симулира безброй сценарии на преговори, позволявайки да се тестват стратегически подходи и да се предвидят реакциите на отсрещната страна. Това дава възможност тактиките да са проверени, преди реалното им прилагане във взаимодействие.
Моменталният, висококачествен превод, подпомаган от ИИ, ще премахне езиковите бариери, но ще засили още повече експертизата в реално време, чрез разбиране на културните нюанси, невербалната комуникация, скрития подтекст, области, където човешката интуиция остава незаменима.
Защитата на цифровите комуникации и данни вече не е само технически въпрос, а основен стълб на дипломатическата дейност. Ще се наложат нови възможности за киберсигурност, които да гарантират конфиденциалността на преговорите и да предотвратят всякаква форма на дигитална намеса, както и стратегическо новаторство в дигиталното пространство.
Социалните медии, виртуалните платформи и интерактивните канали ще са още по-важни за оформяне на публичното мнение и комуникиране с широката общественост. Управлението на цифровото присъствие и репутация, чрез новите технологии, ще гарантират за по-широк обхват и по-целево въздействие.
Доверието е и винаги ще бъде в основата на протокола. В свят на виртуални срещи и ИИ подпомагани анализи, способността да се изгради истинско човешко доверие – чрез емпатия, почтеност, последователност и личен контакт ще е още по-ценна и търсена величина.
Чатботове и ИИ асистенти ще обработват рутинни запитвания, освобождавайки опитните протоколни служители, за да се фокусират върху стратегически преговори, разрешаване на конфликти и изграждане на значими, дългосрочни, високостойностни партньорства и делови връзки.
С динамиката на цифровата комуникация, ясното, кратко и целенасочено изразяване ще бъде още по-ценно. Уважението, изразено към времето на другия, чрез ефективно водене на срещи (дори виртуални), ще е водещ принцип.
Поддържането на пълноценно присъствие в дигитална среда, с адекватно позициониране пред камерата, например, визуален контакт и минимизиране на разсейванията ще е проява на отличен делови маниер.
Езикът на тялото винаги е бил мощен начин за общуване без думи. В близкото бъдеще, когато голяма част от взаимодействията ще са хибридни или изцяло виртуални, личния контакт ще се промени, но няма да изчезне. Във видеоконференциите, начинът по който се позиционираш пред камерата, ще бъде твоя "нов език на тялото". Изражението на лицето, мимиките и жестовете ще станат изключително ключови и носещи важна и наситена информация. Фонът по време на видео разговор е част от личния език на тялото. Той може да изпраща послания за професионализъм, организираност или творчество.
ИИ е способен да анализира несъответствия между това, което се казва в разговор и езика на тялото, между сигналите на вербалната и невербална комуникация, но само и единствено човек може да разбере истинската причина за тези различия.
В свят, където машините все повече ще вършат рутинната работа и предоставят данни, човешките умения, които ние развиваме с години, ще бъдат още по-ценни. Способността да се влияе, да се постигат компромиси и да се убеждава ще останат ключови, но подкрепени от доста полезни дигитални информации. ИИ е способен да изведе факти и анализи, но ние трябва да ги приемем, анализираме, да мислим критично и да взимаме сложни стратегически решения, определящи истинността и посоката на нещата. Развиването на нови идеи, бизнес модели и подходи ще бъде изцяло в ръцете на човека, подпомагано от ИИ.
Разбирането и уважаването на културните различия, както и способността да се изграждат емпатични и синергични връзки, ще има още по-голямо значение в глобалната делова среда.
В обобщение, протоколът на бъдещето ще успява да съчетава технологичната ефективност с високата степен на човешка интелигентност – емоционална, културна и стратегическа. Технологиите са мощен инструмент, позволяващ да се съсредоточим върху най-ценното, изграждането на взаимоотношения, решаването на сложни предизвикателства и създаването на стойност от най-високо ниво.
Тази картина показва среда (близките 5 години), в което протоколът, добрите маниери и поведението не се заместват от роботите и не изчезват, а се развиват и отразяват новата реалност. ИИ и технологиите са импозантни средства в ръцете на човека, помагащи да сме по-ефикасни, по-свързани и по-осведомени в протоколната си работа.
Думата "робот" е измислена от чешкия писател Йозеф Чапек (брат на Карел Чапек), който я предлага на брат си. Тя произлиза от чешката дума "robota" и означава "принудителен труд" или "крепостничество". Карел Чапек е използва в научнофантастична пиеса "Универсалните роботи на Росум", публикувана през 1920 година, а на сцена влиза през 1921 година. В нея "роботите" са изкуствено създадени биологични същества, изпълняващи тежък физически труд, но не харесват ролята си и се разбунтуват срещу своите създатели.
Айзък Азимов популяризира термина "робот" и създава думата "роботика" през 1941 година в научнофантастичния си разказ „Льжец", както и формулира известните „Три закона на роботиката“, които са централни за много от неговите произведения.
Винаги хората са искали да владеят високотехнологични средства, с които да се освободят от рутинната и ниско ефективна и квалифицирана работа, за да имат свободно време за мислене върху процесите на труда, а не само върху изпълнението му. Именно роботите ни спасяват от тежкия и монотонен труд и предоставят конкретни оперативни данни, а хората взимат окончателните лидерски решения, тълкуват сложните културни особености и изграждат истински взаимоотношения. Човешката интуиция, съчувствие, способност за изграждане на доверие, чувствителност и гъвкавост са и ще останат незаменими.
Ключът е в приспособяване без страх към ИИ и към тяхната роля в живота ни. Ние сме тези, които определят ритъма, избираме кои иновации да приемем, кои правила да адаптираме и да създадем нова реалност за нас, как да използваме тези възможности, за да изградим едно по-ефективно, по-почтено и по-хармонично бъдеще. Деловата елегантност и красивите човешки маниери ще продължат да бъдат нашата визитна картичка, но ще придобият нови измерения, чрез синергията с технологиите.
Свободното вземане на мигновени професионални решения ще е управлявано безгрешно. Не наложено, защото последното решение винаги е наше, на хората, но насочено в подредена и лесно действаща среда. Времето и усилията за едно действие и решение ще са минимализирани, като контрола върху процесите ще е двоен, от ИИ и от човека.
Предстоящото не може да се отклони, да се избегне, да се скрием от него, то е вече настояще. И ще ни вкара във футуристична среда, която всъщност е на една ръка разстояние. .
Протоколът и успешните му познавачи, ще се справят и с ИИ, като го водят плавно и вежливо по пътя на правилата, налагани от предписанията на еволюцията и древната и настояща практичност на живота.
Личният ни избор за приемане на новите технологии, ще ни улесни или затрудни екзистенциално. Предстои да видим, колко и как ще ги впрегнем в удобство на човешките ни дейности и процеси?
