Трагедиите на Роми Шнайдер: предателството на Ален Делон, загубата на сина ѝ и смъртта в самота
От Нели Славова
Играейки на ръба на нервен срив, Роми се посвещавала изцяло на всяка роля. Ето защо внезапната ѝ смърт на 43-годишна възраст накарала целия свят да притихне в ужас. За да разберем повече защо се е стигнало до тази трагедия, ще трябва да се пренесем в XX век и да проследим как постепенно се руши приказният живот на Роми Шнайдер.
На 29 май 1982 г. блестящата актриса и любимка на милиони Роми Шнайдер седнала зад бюрото в апартамента си във Франция, за да напише писмо с молба за отмяна на предстоящо интервю. То така и не било завършено... Официалната причина за смъртта на Роми Шнайдер била обявена за сърдечен арест, но мнозина видяли в случилото се само логичен мрачен епилог на нейния ярък и безкрайно трагичен живот, отровен от алкохол и наркотици, с помощта на които тя безуспешно се опитвала да заглуши всичките си ужасни загуби.
Розмари Магдалена Албах (истинското име на Роми Шнайдер) се ражда малко преди началото на Втората световна война в семейство на актьори. Дори прадядо ѝ Рудолф Рети някога е излизал на театралната сцена. Затова още като тийнейджърка Роми, ученичка в пансион за момичета, решава да продължи семейната традиция. ''Непременно ще стана актриса. Просто трябва'' – пише тя тогава в дневника си. Първата ѝ работа в киното не се забавила: когато Шнайдер навършила 14 години, тя се появила във филма ''Когато белите люляци цъфтят''. Две години по-късно ѝ предложили да играе в историческия филм ''Сиси'' за романтичните приключения на австрийската императрица. Филмът излиза на екран през 1955 г. и веднага печели любовта на европейската публика, а 16-годишната Роми се сдобива с гръмката слава на изгряваща звезда на киното.
Да, тогава ми харесваше тази роля. Чувствах се като истинска принцеса и в живота, не само пред камерата. Но един ден се събудих и осъзнах, че вече не искам да бъда такава.
Роми мечтаела да играе по-сложни образи, но да се отърве от амплуато на ''приказна принцеса'' се оказало много трудно. Дори родителите ѝ я призовавали да се откаже от нереалистичните амбиции и да продължи да печели пари от образа на Сиси.
През 1958 г. Роми е поканена да снима във Франция. Актрисата смятала, че това е чудесна възможност да избяга от задушаващата семейна обстановка, затова веднага се съгласила. Качвайки се на борда на самолета, тя още не подозира, че това пътуване до Франция ще промени живота ѝ завинаги.
В парижкото летище Шнайдер срещнала младия Ален Делон, който трябвало да играе ролята на нейния възлюбен във филма ''Кристина''. Тя веднага забелязала, че той е невероятно красив, но в същото време ужасно арогантен – и това при доста скромния му опит в киноиндустрията. Когато обаче започнали снимките, Роми опознала колегата си по-отблизо и видяла в него много достойнства, които не била забелязала при първата им среща. Ален също явно симпатизирал на партньорката си и ѝ показвал недвусмислени знаци на внимание. И двамата усещали привличане.
Медиите нарекли романса между Делон и Шнайдер ''любовната история на века'', а феновете се възхищавали на техните нежни чувства един към друг.
Роми Шнайдер и Ален Делон на снимачната площадка на филма ''Убийството на Троцки'', режисиран и продуциран от Джоузеф Лоузи.
Ален предложил на Роми да се премести при него в Париж, когато снимките приключат. На Роми дори не се наложило да бъде убеждавана – тя толкова много се влюбила във Франция, че вече не можела да си представи живота извън нея. Франция, разбира се, посрещнала Роми Шнайдер с отворени обятия.
Известният режисьор Лукино Висконти веднага предложил на Шнайдер да дебютира на френската сцена в неговата пиеса, като по този начин я представи на местните дейци от киноиндустрията. По-късно я запознал и с легендарната Коко Шанел, която научила актрисата да се ориентира в модата и да спазва етикета във висшето общество. Роми Шнайдер споделя, че именно Висконти, Шанел и Делон са я превърнали в истинска кинозвезда.
Кариерата на нейния възлюбен също се развивала бързо. В началото на 60-те години Ален Делон вече се считал за френски секс символ, затова често му приписвали тайни авантюри с колеги актриси по време на работа. Роми Шнайдер не вярвала и се отнасяла скептично към тези слухове. Но след едно прибиране у дома, установила, че апартаментът е пуст. Шкафовете били празни и вещите на Ален липсвали. На масата намерила букет черни рози и кратка бележка: ''Заминах за Мексико с Натали. Съжалявам''. (Натали Бартелеми е единствената официална съпруга на актьора). Роми не можела да повярва на случилото се. Когато най-накрая осъзнала, че връзката им е приключила, тя направила опит да се самоубие. За щастие, успели да я спасят навреме.
Раздялата с Делон била тежък удар за Роми. Известно време тя дори не можела да работи, нервно изпушвала по три кутии цигари на ден и потискала мъката си с алкохол. Едва през 1966 г. Роми срещнала човек, който успял да я върне към живота – германският актьор и режисьор Хари Майен. Тя се преместила при него в Германия, родила син Давид и отново започнала да снима филми. Отсрани изглеждало, че животът на Роми постепенно започва да се оправя. Но на хоризонта ѝ отново се появил Ален Делон. Очевидно Роми все още изпитвала чувства към него, така че не можела да му откаже. В знак на благодарност Ален помолил бившата си любима да стане негова партньорка във филма ''Басейнът'' на режисьора Жак Дере. Скоро журналистите научават за това и тръпнат в очакване на сензация. Професионалната им интуиция не ги подвежда: папараците следват актьорите по петите и в крайна сметка успяват да заснемат провокативни кадри, на които Роми и Ален се целуват страстно на летището.
Хари Майен не издържа на подобно унижение и подава молба за развод. Намерили го обесен в апартамента си на шала на бившата си съпруга. До края на дните си Роми Шнайдер се винила за смъртта му.
В средата на 70-те години актрисата се отдала изцяло на работата си – реалността вече ѝ е донесла много болка, затова тя просто искала да се почувства като някой друг, бягайки в измисления свят на киното. И успяла блестящо. Само за пет години Роми се появила в 10 нови филма и два пъти получила наградата ''Сезар'' за най-добра актриса (за филмите ''Важното е да обичаш'' от 1976 г. и ''Всеки има свой шанс'' от 1979 г.). Но Шнайдер не смятала да спира дотук. Тя продължила да работи с някаква нечовешка издръжливост, съгласявайки се дори да снима в няколко филма едновременно. По-късно биографите пишат: ''Сякаш тя усещаше, че времето ѝ изтича...''
''Роми принадлежеше към онази категория хора, които привличат нещастия към себе си'', смятал нейният близък приятел, френският актьор Жан-Клод Бриали. ''Тя получи твърде много тежки удари от съдбата и твърде често беше наранявана.''
Но като фантастичната птица феникс, Роми възкръснала от пепелта и продължила да живее. Така било до юли 1981 г., когато се случила най-страшната трагедия в живота ѝ, от която актрисата така и не успяла да се възстанови. 14-годишният ѝ син Давид решил да прескочи висока метална ограда, но стигайки до върха ѝ, той изведнъж губи равновесие и пада върху острите шипове на оградата. Давид бил откаран в болницата, но скоро след това починал. Погребението организирал Ален Делон. След погребението на сина си Роми изпаднала в дълбока депресия. И кой не би на нейно място. Лекарствата, предписани ѝ от лекарите, не ѝ помагали. Тогава Роми започнала да ги редува с алкохол и наркотици, за да заглуши поне малко болката от празнината, която се била образувала в сърцето ѝ. В интервю няколко месеца по-късно, журналистът ѝ напомнил за ролята на Сиси, която ѝ донесла първия успех. Роми горчиво се усмихнала.
''Отдавна не съм Сиси'', отговорила тя с пресипнал глас. ''Аз съм нещастна 42-годишна жена на име Роми Шнайдер''.
Намерена е мъртва на 29 май 1982 г. Тъй като аутопсия на тялото на Роми не е правена, не се знае със сигурност дали сърдечният арест, довел до смъртта ѝ, се дължи на поето количество алкохол и/или лекарства (открити на бюрото ѝ).
Ален Делон не присъства на погребението.
В нейна памет испанският режисьор Педро Алмодовар създава филма ''Всичко за майка ми''.
