Връзката между емоциите и физическата болка – когато тялото говори вместо душата

Понякога тялото шепне онова, което душата мълчи. Болката не винаги е просто физическо усещане, често тя е езикът на нашите неизказани емоции, начинът по който вътрешният ни свят търси внимание, когато го пренебрегваме. Много хора вярват, че тялото и духът са отделни. Истината е, че те са една и съща система и два аспекта на едно цяло. И когато едното страда - другото реагира. 

Тялото помни това, което умът се опитва да забрави
Колко често ви се е случвало да имате болки в гърба, врата или стомаха без видима медицинска причина? Това не е случайно. Когато потискаме гняв, тъга или страх, енергията на тези емоции остава в нас. Тялото не може да ''издиша'' болката, която не сме изразили, то я складира. С времето тази невидима тежест се превръща във видим симптом.

Гръб, врат, глава – какво ни казват болките
Болки във врата – често са знак, че носим твърде много отговорности или ‘’не можем да обърнем глава назад’’ за да простим или да пуснем нещо от миналото. 
Болки в гърба – свързани са с чувството, че носим прекалено голям товар, който може да бъде, както емоционален и финансов, така и семеен.
Главоболие – може да е резултат от претоварен ум, непрестанно мислене и вътрешен натиск да сме перфекти.
Болки в стомаха – често идват от потиснати страхове, тревожност или ситуации, които ‘’не можем да смелим’’. 
Болки в коленете – понякога отразяват гордост или страх да се ‘’преклоним’’ пред промяната.
Сърдечни болки или тежест в гърдите – говорят за натрупана тъга, загуба или липса на любов към самите нас.
Това не означава да пренебрегваме медицината – напротив. Но е важно да виждаме отвъд симптома, защото често причината не е в тялото, а в това, което носим в сърцето си.

Потиснатите чувства не изчезват, те се преобразяват
Когато не си позволяваме да плачем, сълзите не изчезват. Те се превръщат в напрежение, безсъние или тревожност. Когато не си позволяваме да се разгневим, гневът не изчезва. Той се втвърдява в мускулите, в челюстта и в гърдите. Колкото повече бягаме от себе си, толкова по-силно тялото се опитва да ни върне към нас самите.

Изцелението започва, когато започнем да слушаме
Истинското изцеление не идва само от лекарства, терапии или процедури, то започва когато спрем да се борим със себе си.
И когато си позволим:
Да чувстваме без вина;
Да говорим открито за болката си;
Да прощаваме и на другите и на себе си;
Да забавим темпото да се вслушаме.

Тялото не иска да ни накаже, то просто иска да бъде чуто. Всеки симптом е послание. Болката не е враг, тя е посланикът на душата, който ни шепне – ‘’Спри, почувствай и се погрижи за себе си!’’. Когато започнем да гледаме на тялото не като на механизъм, а като на приятел, който говори, чрез усещанията си, ще разберем, че изцелението не е битка, а процес на любов и приемане.