Психология на лидерството – умелата навигация в делова среда
Психологията на лидерството се развива успоредно с промените, настъпващи в обществото и в разбиранията за ролята на човека в него, има дълбоки исторически корени и богата еволюция и не е модерна, дизайнерска тема. Представлява постоянно прогресиращ процес на себепознание и взаимодействие с другите, за постигане на общи цели. Приема се за универсален инструмент за личностно развитие, който може да подобри живота в професионален и в личен аспект.
Психологията и лидерството са двете страни на една монета, лидерството се гради върху доверието, уважението и надеждността, все психологически конструкции. Хората не се мотивират дългосрочно само от заплати и бонуси, истинския стимул идва от усещането за смисъл, мисия и признание. Лидерът чрез насърчаване и опит знае, как да вдъхнови екипа си и те да са най-добрата версия на себе си, с възможност за развитие, автономност и принадлежност.
В основата на всяка общност са човешките емоции и поведения. Подготвеният лидер борави с тези фактори и постига много повече от този, който се фокусира само върху задачи, срокове и правила.
Далече във времето, невероятният ум и способностите да разбира света на Николо Макиавели променят виждането за лидерството като категория, акцентирайки главно върху стратегията и властта. С политическия си трактат "Владетелят", написан през 1513 година и издаден посмъртно през 1532 година, той поставя основите на модерната политическа философия, разделяйки политиката от морала и дава точни практически съвети, как ефективно да се използва и запазва властта. Макиавели казва „целта оправдава средствата“, от което е ясно, че ефективността на лидера се крие в способността му да разбира реалността и да използва всякакви средства, за да запази силната си позиция.
Идеята за психологията на лидерството възниква с "Теорията на великите хора", оформена от Томас Карлайл (1795-1881) , шотландски философ, есеист и историк, развил я през 30-те и 40-те години на XIX век. Той силно подкрепя идеята, че историята на света всъщност е историята на великите хора. На отделни, изключителни личности, с вродените качества и харизма, способни да дефинират хода на събитията. Той структурира възгледите си, налага ги пред обществената и академичната мисъл и с времето те еволюират. През 30-те години на XX век, пионерът на социалната психология, Курт Левин измества фокуса към поведението на лидера и дефинира основните лидерски стилове (авторитарен, демократичен, либерален). По-късно се появяват ситуационните теории, които подчертават ефективността на лидера, спрямо конкретната обстановка. Съвременната психология разглежда лидерството като комплексен, динамичен процес, изграждащ се чрез развитие на умения - емоционална интелигентност и адаптивност, а не само чрез вродени черти. Подчертава се силното значение на гъвкавостта в стиловете на управление и способността на лидера да вдъхновява и мотивира, съобразявайки се с ежедневните предизвикателства на средата и ума на хората.
Предполага се, че около 70 - 80% от успешните лидери в съвременните демократични общества и конкурентни бизнес среди, съзнателно или интуитивно прилагат принципите на психологията на лидерството. Те са убедени, че ефективността им не се дължи само на експертни знания, а на способността да разбират, мотивират и влияят на хората.
Истинският ключ към лидерството се базира на вътрешния психологически модел, наречен "център на контрол". Представете си двама души, изправени пред провал. Единият казва: "нямам късмет, всичко се обърка заради обстоятелствата" и вярва, че животът му е управляван от външни сили – съдба, други хора или случайности. Другият приема: "провалих се, защото не анализирах достатъчно добре ситуацията и следващия път ще действам по различен начин". Убеден е, че неговите собствени действия и решения определят резултатите. От примера е видно, че лидера не се ражда, а се формира, избирайки да живее с „вътрешен център на контрол“. Той не играе ролята на жертва, а постоянно търси начини да влияе на събитията. Тази вътрешна нагласа му дава сила да поема пресметнати рискове, да не се страхува от провал и да разглежда риска, като възможност за учене и развитие.
В делова среда, психологията на лидерството е от съществено значение за успеха на всеки ръководител и за самата организация. Мениджърът трябва да демонстрира силен вътрешен център на контрол, да не обвинява пазара, конкуренцията или икономическите условия за евентуалните си провали. Да търси решения, иновира и поема отговорност за резултатите. Знае се, че лидери с външен център на контрол не умеят да мотивират и проектират вината и безсилието си върху външни фактори (дъжд, криза, война) и това води до липса на инициатива и стагнация.
За да се издигне над обикновеното, лидерът е движен от ненаситното желание да се докаже. Това не е суета, а дълбоко вкоренена потребност за усъвършенстване. Властта и влиянието обаче не са даденост, те се печелят и поддържат чрез непрекъснато учене и работа върху себе си, чрез интелектуално развитие, емоционална интелигентност и поведенчески контрол.
Лидерът не прилага един-единствен стил, а трябва да е гъвкав, възприемайки и адаптирайки различни подходи, според деловата обстановка. Психологията на лидерството показва, че няма един универсален стил, който да работи при всяка ситуация. Успешният лидер е като диригент, знаещ кога да промени ритъма и инструментите, за да постигне най-добрата симфония. Веднъж може да използва авторитарен стил, при криза или спешен случай, друг път - при нужда от креативност или иновация, да се съсредоточи върху демократичен или трансформационен стил, като включи екипа си в процеса на вземане на решения.
Психологията на лидерството в делова среда е постоянно жонглиране между вътрешна сила, адаптивност, етичност и справяне с огромно напрежение и очаквания, както от екипа, така и от пазара.
Психологията на лидера не се формира във вакуум, напротив, тя е тясно свързана с обществото, в което живее и действа. Ценностите, нормите и нивото на плурализъм в дадена култура оказват огромно влияние, за възприемането на лидера. В едно демократично общество, лидерът трябва да умее да слуша и вижда, да води смислен диалог и да търси консенсус.
В деспотичните, авторитарни и тоталитарни общества, както и в някои силно конкурентни корпоративни култури, истинската психология на лидерството е или силно изкривена, или на практика не съществува в познатия смисъл на влияние и вдъхновяване. Това, което доминира, е психологията на властта и контрола, а не на лидерството.
В авторитарни режими, например, където властта е силно централизирана, лидерството се основава предимно на натиск – сила, контрол и потискане на инакомислието. Социумът развива силен външен център на контрол и хората се чувстват безсилни пред деспотизма. Да посочим пример за натиск – политическото лидерство на Ким Чен Ун (1984), върховен водач на република Северна Корея ( създадена 1948). Той наследява властта от баща си и дядо си в общество, изградено върху култ към личността и абсолютна пропаганда и властва персонално в страната си от 2011 година насам. Неговият център на контрол е изцяло насочен към поддържане на режима и собствената му неприкосновеност, използвайки масов контрол, изолация от света и пълно потискане на свобода на мисълта. В този контекст, психологията на лидера е изцяло подвластна на авторитарния лидерски стил на управление и той работи добре на терен.
Дори в демократични общества, някои корпоративни структури могат да поддържат агресивна психология на лидерство, където центърът на контрол е насочен към резултати и пазарно господство, понякога за сметка на благосъстоянието на служителите. Например, корпоративната култура на Amazon, особено под личното управление на Джеф Безос (CEO, 1994 - 2021) е описана като изключително взискателна и конкурентна. Той вярва, че съдбата и успеха на компанията му зависят изцяло от неговите собствени решения, действия и усилия, не разчита на късмет или външни фактори и управлява агресивно.
Терминът, който използва и налага Джеф Безос, е "мания по клиента" (customer obsession) и представлява нападателност не към клиентите, а по-скоро от тяхно име. Той вярва, че трябва да се мисли обратно на логиката на клиента, да се започне с нуждите и потребностите му и да се изгради компанията около тях. Този анализ е в основата на предприемаческата му философия и напористата му визия за растеж. Такова лидерството се дефинира от способността за безмилостно постигане на бизнес цели, доминиране на пазара и създава култура на постоянен стрес и високи очаквания. Днес, стратегията на Безос за обсесия по клиента е не само жива, но се разширява и прилага.
Психологията на лидерството обаче има своята тъмна страна. Постигането на реален лидерски успех става на висока цена – самота на върха, голям стрес, липса на личен живот, страх от загуба на престиж, кариера, статус. Битките не са само отвън, лидерът постоянно е под прицела на завистници, чакащи звездния си миг да блеснат, чрез компромати и клюки. Сблъсква се и с подмолна съпротива и задкулисие, както и с подмазвачеството и слагачество. Всичко това създава атмосфера на недоверие и изисква перманентна бдителност, силен и устойчив характер. Лидерството не е само енергия, кураж, знания, способности, но и огромна лична жертва.
Психологията на лидерството разкрива фундаменталната истина, че това е поведение на съзнателен избор, на самоконтрол, на постоянно развитие, на прогресивно и далновидно въздействие на света наоколо. Истинските лидери владеят вътрешната си сила и умеят да управляват центъра си на контрол. Както казва големият философ и психолог Виктор Франкъл, дори и в най-безнадеждната ситуация, пред смъртта, последния контрол е в нас, в нашата реакция и отношение, в приемането на обстоятелствата и тълкуването на фактите. Той е затворен между 1942 и 1945 години в немски концентрационен лагер, заради еврейската си кръв и там наблюдава човешкото поведение в екстремни условия. Открива, че в неприятна и враждебна среда, човек може да управлява сам едно нещо неуморно, своята реакция и отношението си към страданието. Така моделира т.н. вътрешен център на контрол и заключва, че "всичко може да бъде отнето от един човек, освен едно, да избира собственото си отношение към обстоятелствата".
Лидерството е изкуство, психологията е науката зад това изкуство. За да бъде един лидер истински успешен, трябва да овладее първо психологията, а след това да я прилага, за да управлява ефективно. Така прави Мария Кюри (1867 – 1934), полско-френски физик и химик, променила завинаги света на науката. Тя е първата жена, Нобелов медалист и единствения учен, носител на наградата в две различни научни области - физика 1903 година и химия – 1911 година. Мария Кюри не се поддава на външни ограничения и предразсъдъци и чрез собствените си усилия и интелект трансформира света на академизма, доминиран дотогава от мъже. И става пример за лидер от световна величина.
Бъдещето на психологията на лидерството се очертава да е интересно и забавно. Технологиите и хората ще продължат да си взаимодействат иновативно и интригуващо. На практика, няма да има замяна на човека с машината, конструира се хибриден модел на сътрудничество между човешката емпатия и разбиране, от една страна и аналитичната сила и способност на изкуствения интелект, от друга. ИИ ще може да предостава данни в реално време за екипната динамика, нивата на стрес, комуникационните модели и дори скритите конфликти и ще помага за анализа на личните нужди и предпочитания на хората. Вместо един подход за всички в екипа, ще има уникална индивидуална стратегия, основана на психологическия профил, данни за ефективността и обратната връзка. Лидерът от утре ще е повече ментор и коуч, вместо мениджър на задачи и създател на напътствия и определения. Изкушението да се разчита изцяло в процеса на работата на указанията на ИИ е огромно и тези, които му се поддадат, рискуват да загубят най-ценния си ресурс, доверието на служителите си.
Предвиждам, бъдещето да принадлежи на лидерите, които могат да комбинират силата на данните от ИИ, с дълбокото разбиране на човешката психология и използването на ценните индивидуални качества на ръководителя. Симбиозата между човек и машина ще създаде нова, иновативната природа на лидерството, която да предизвиква, разбира, изгражда и печели невидимото, което ни предстои.
