Мачът, който губим извън терена

Годината е 2025 г. България…

Ако това беше въведение на филм за футболното бъдеще на страната ни, издаден през 1994 г., по всяка вероятност режисьорът щеше да започне с кадри на космически стадиони, хиляди таланти, трениращи в свръх модерни школи и национален отбор, който разпуска щастливо в крио сауна и джакузи след класирането си за следващото „лудо американско лято“ през 2026 г.

Уви, сюжетът е нереалистичен дори и за филм.

Годината е 2025 г. България. А реалността - нивото на футбола ни е на равнището на морската височина. В световните класации по-добре да не се вглеждаме, а ретро кадрите от САЩ 94 скоро няма и да има кого да топлят, защото новите поколения дори няма да предполагат на какво сме били способни някога. Големият въпрос, разбира се, е „ЗАЩО?“, но не г-н Министър, а г-н Президент. И не, не говорим за президента на Българския футболен съюз в частност. Говорим за всеки един ръководител, минал през футболен клуб, школа или организация, който е оставил по-бледа следа и от резервите на отбори в Б група. 

Как допуснахме да се стигне дотук? Е, както казва приказката „рибата се вмирисва от главата“. Да се замислим кой управлява футбола ни – почти изцяло футболни хора. И то какви! Бивши футболисти, прескочили десетки стъпала в личностното си развитие и получили пост, само защото се казват по определен начин или са се били в гърдите, че защитават яростно нечия емблема. Каква точно експертиза обаче имат тези хора да управляват каквато и да било организация – финансово, организационно, инфраструктурно, маркетингово, визионерски? Ами… нямат. Годините натрупана посредственост на управленско ниво доведоха до този абсолютен крах във всички нива на футбола в България. Но за да не разсъждаваме голословно, нека погледнем на Запад. Нали все с големите искаме да се сравняваме. Какви хора управляват някои от грандовете във футболна Европа? Да – нефутболни. Експерти с образование, десетки години опит в сектори, различни от футбола, които знаят да боравят с Excel, правят сравнителни таблици, отчети, съвещания, делегират функции, разпределят бюджети, оптимизират процеси  – все дейности, за които тук най-вероятно щяха да им се подиграят.

От Мадрид до Мюнхен тенденцията е една – бъдещето на успешния футбол вече далеч не зависи единствено от тактика и талант, но от лидери, които преплитат спортната амбиция с корпоративната прецизност.

Някои от хората, за които ще разкажем в следващите редове, най-вероятно не са известни за широката общественост. Те не дават интервюта след мачове, не обсъждат тактики. Те задават посоката. И неслучайно клубовете им „са там, където им е мястото“ – клише за България, изпълнено с толкова много смисъл при тях.

Да започнем обаче от един добре познат ръководител - президентът на Реал Мадрид Флорентино Перес. Този човек зададе тона още преди повече от две десетилетия. Инженер по образование и строителен магнат, Перес използва политическите си и бизнес контакти, за да преобрази клуба. Под негово ръководство Реал се превърна във финансов гигант с обновен стадион и множество трофеи от Шампионската лига.

Президентът на Реал Мадрид Флорентино Перес. Снимка: Getty Images

И докато Перес олицетворява ерата на „президентския модел“ в испанския футбол, нова вълна от директори вече доминира в Европа – корпоративни професионалисти, които гледат на футболните клубове като на брандове и бизнес активи.

Феран Сориано е перфектният пример за тази трансформация. Главният изпълнителен директор на Манчестър Сити и „архитект“ на City Football Group е с опит в консултантския сектор и телекомите. Благодарение на извънфутболния си опит, Сориано изгражда клубна империя, простираща се от Манчестър до Мелбърн, използвайки споделени данни и статистики, скаутски мрежи и общи търговски модели. От назначението му през 2012 г. Сити не само доминира в английския футбол, но се превърна от финансово нестабилен и губещ клуб в един от най-печелившите клубове в света.

Феран Сориано. Снимка: Getty Images

След Испания и Англия се пренасяме в Германия и колоса Байерн Мюнхен. Ян-Кристиан Дрезен става CEO на баварците през 2023 г., затвърждавайки ангажимента на клуба към финансова стабилност. Самият Дрезен е бивш банкер и изпълнителен директор в UBS и BayernLB. За него казват, че разбира и числата, и хората, което го прави ценен за развитието на клуба в много направления. Да изреждаме ли спортните успехи?

Ян-Кристиан Дрезен. Снимка: Getty Images

И оставаме в Германия, за да ви запознаем с Фернандо Каро – изпълнителен директор на Байер Леверкузен. Заел поста през 2018 г., той е завършил индустриално инженерство и мениджмънт, като още в началото на кариерното си развитие работи в технологични и производствени среди. По-късно се присъединява към медийната група Bertelsmann, където бързо се издига до позицията главен изпълнителен директор на Arvato AG – дъщерна компания, специализираща в дигитални услуги и логистика. Назначението му в Байер Леверкузен отбеляза повратна точка в управлението на клуба. Каро внася немска корпоративна култура, ефективност и дългосрочно планиране, които допринасят за стабилността и конкурентоспособността на отбора, както в Бундеслигата, така и в Европа. Под негово ръководство Леверкузен инвестира в модернизация на инфраструктурата, подобрява международния си бранд и прилага устойчив икономически модел, базиран на силна младежка школа и интелигентна трансферна политика. Успехите от сезон 2024/25, включително титлата в Бундеслигата, затвърждават подхода му.

Фернандо Каро. Снимка: Getty Images

Жан-Клод Блан – бивш директор на ПСЖ и настоящ ръководител на INEOS Sport е още един пример за професионалист, който носи опит от различни спортове, корпоративни структури и глобални пазари. С диплома от Харвард, Блан е управлява клубове като Ювентус и събития като Тур дьо Франс.

Жан-Клод Блан. Снимка: Getty Images

Това са само малка част от лидерите на големите отбори. Но ние отново се връщаме на важни въпрос – защо. Защо клубовете на Запад се доверяват на хора извън футболната сфера? Причината - мащабността и сложността на модерния футбол. Клубовете са брандове. Те строят стадиони, управляват многобройни фенове, сключват сделки за милиарди. С други думи човек, който просто разбира от футбол не е достатъчен. Необходим е лидер, който е управлявал корпорация. Казано иначе съвременният футболен CEO е стратег, финансист и дипломат в едно. Клубове като Реал Мадрид, Манчестър Сити, Байерн Мюнхен, Байер Леверкузен, ПСЖ и не само вече показаха на какво са способни с такъв тип ръководство. Техните директори не просто пазят традиции – те градят бъдеще. Балансират между спортната амбиция и корпоративната устойчивост.

Разбира се, за да се стигне до крачката подобни експерти да имат управленския картбланш, някой някъде – на най-високото ниво в клубната и организационна йерархия – собственик, борд, тръст, фонд - трябва да има далновидността и смелостта да се довери на тези хора и те заедно да предизвикат революцията.

А с разрастването на футболната индустрия, инвестициите в технологии и предстоящите пазарни предизвикателства, нуждата от лидери, които виждат отвъд 90-те минути на терена, ще става още по-голяма.

Днес успехът във футбола започва от заседателната зала.