10 мисли за депресиите и смисъла на живота от Стивън Фрай

  • Сподели:
10 мисли за депресиите и смисъла на живота от Стивън Фрай

Стивън Фрай (Stephen Fry) е известен британски актьор, писател, телевизионен и радиоводещ, кинодокументалист, борец за граждански права, просветител, музикант, човек с великолепно чувство за хумор и ерудит. Но житейският му път е сложен и противоречив. Той е излежавал присъда в затвора за мошеничество, злоупотребявал е с кокаин, потвърдени са два негови опита за самоубийство, страдал е от биполярно афективно разстройство. За възходите и паденията на духа Стивън Фрай знае не от преразкази и слухове. И когато такъв човек ви дава съвети, не ги подминавайте с презрителната усмивка на самодоволния невежа.

1. Главното, в което съм убеден, е, че в нашия свят над талантите, над енергията, над концентрацията, над целеустремеността и всичко останало, стои добротата. Колкото повече е добротата и жизнерадостта, толкова този свят ще е по-хубав. Всички големи думи – добродетел, справедливост, истина – са джуджета в сравнение с величието на добротата.

2. Опитайте да разберете какво е общото у всички успешни хора, но по-добре вижте какво обединява всички неуспешни: през цялото време те говорят само за себе си. "Трябва ми да направя това, трябва ми онова..." – първите им две думи обикновено са "трябва ми..." Или: аз, на мене, аз, мое, аз..." Затова никой не ги обича и те никога не получават това, което искат. Интересувайте се от света около вас, ползвайте очите си, за да видите това, което ви заобикаля, а не само себе си. И тогава ще станете интересни и привлекателни за останалите. Хората се привличат от топлотата и очарованието, което излъчват тези, които изпитват искрен интерес към другите.

3. Много пъти поставях ръка на гърдите си, за да почувствам потрепването на белите дробове, под които бие сърцето и циркулира кръвта. В тези мигове бях поразен каква огромна е силата, която притежавам. Не въображаема, а истинска сила. Силата просто да живееш и да се съпротивляваш на трудностите вече е достатъчно, но аз чувствах, че имам сила и да създавам, да го умножавам, да се наслаждавам, да се забавлявам и да променям.

4. Веднъж едва не издадох книга в жанра на полезните съвети. Тя щеше да се казва "Стивън Фрай - как да станете щастливи: успехът е гарантиран!" Онези, които биха я купили, щяха да установят, че книгата се състои от празни страници, и само на първата има надпис: "Престанете да се самосъжалявате – и ще бъдете щастливи". Останалите страници щяха да са предназначени за рисунки и бележки на интересни идеи. Такава щеше да е книжката и всичко щеше да е чиста истина. Така ми се искаше хората да я отворят и да възкликнат: "Боже, колко просто е всичко!" Само че не е, всъщност да престанеш да се жалваш и самосъжаляваш не е просто, то е дяволски трудно. Защото винаги ни е жал за нас самите, историята на цялата Библия е точно за това.

5. Понякога много ми помага да мисля за настроенията и чувствата по начина, по който мислим за времето навън. Ето няколко очевидни факта: времето е реално, невъзможно е да го промениш с пожелание. Ако е тъмно и се задава дъжд, то означава, че е тъмно и се задава дъжд, не можеш да го оправиш. Мрачното време и дъждът може да се задържат две поредни седмици, а може и повече. Но когато и да е, все ще изгрее слънце. Да докараме обаче този ден по-бързо, не е по силите ни, не е в нашата власт. Но слънцето ще се появи и този ден ще настъпи.

6. Точно така е и с настроението, струва ми се. Погрешно е да мислим, че нашите чувства са илюзорни. Не, те са напълно реални. Депресията, тревогата, апатията също са реални като времето и по същия начин не са ни подвластни. И за тях никой не е виновен. Но и те ще минат, това е сигурно. И както се примиряваме с лошото време, така следва да се смирим с това как понякога изглежда животът. "Днес е гаден ден", констатираме ние и това е напълно реалистичен подход, който ни помага да се сдобием с нещо като мисловен чадър: "Хей, вали дъжд, аз нито съм виновен, нито мога да направя нещо по въпроса, ще трябва да почакате. А утре напълно е възможно да е слънчево и това време днес хич няма да ми липсва."

7. Някои са убедени, че на тяхната реализация ще попречат многобройните азиатци в Англия, съществуването на кралското семейство, интензивността на трафика под прозорците им, злонамереността на синдикатите, властта на безчувствени работодатели, нежеланието на здравните служби да се отнесат сериозно към тяхното състояние, комунизмът, капитализмът, атеизмът и каквото ви хрумне, но не и тяхната суета и лекомислена неспособност да вземат собствената си съдба в ръцете си.

8. Имам една теория – повечето от бедите на нашия глупав и упоен от клишета свят произтичат от това, че ние наум и на практика се извиняваме за неща, за които не би трябвало да се извиняваме. Но за онова, за което трябва, не смятаме за нужно. Трябва да търся прошка за предателство, пренебрежение, измама, насилие, липса на доброта, суета и подлост. Но не и за подбуди, вдъхновени от моите гениталии, и още повече за поривите на сърцето. Мога да съжалявам за тези пориви, дълбоко да страдам заради тях, от време на време да ги псувам, да ги кълна и да ги пращам на майната си, но да се извинявам – откъде накъде, при условие, че никому не преча. Култура, която изисква хората да молят прошка за нещо, в което те не са виновни – ето ви едно хубаво определение на тирания, както аз я разбирам.Парадоксално, но омразата към себе си е един от главните симптоми на клиническия нарцисизъм. Разказвайки на целия свят как сами себе си ненавиждаме, всъщност осигуряваме за персоната си водопад от похвали и израз на възхищение, което както предполагаме, напълно заслужаваме.

9. Вероятно сега съм по-щастлив, отколкото бях преди. Но съм длъжен да призная, че бих променил всичко в себе си, бих се сменил, за да бъда пак вечно нещастният, нервен, див, недоумяващ и отчаян 16-годишен Стивън. Зъл, обзет от тревоги и непохватен, но жив. Защото ти умееш да чувстваш, а да чувстваш е по-важно, отколкото как се чувстваш. Да умъртвиш душата си е най-непростимото престъпление, а ако щастието е способно на нещо, то не е да маскира мъртвата ти душа.

10. Ако се замислите, в любовта няма цел – това я прави толкова велика. Цел има в секса - да се освободиш, понякога да се размножиш. Но любовта като всяко изкуство, по думите на Оскар Уайлд, е безполезна. Именно безполезните неща правят живота да си заслужава да го живееш и едновременно е пълен с рискове: вино, любов, изкуство, красота. Без тях животът е безопасен, но нищо не струва пред онова безпокойство.

Превод: Рени Нешкова за Glasove.com

10 мисли за депресиите и смисъла на живота от Стивън Фрай

Стивън Фрай се отличава с широка култура, ерудиция и елегантен начин на изказване. През 2007 г. е удостоен с награда за цялостното си творчество на церемонията по връчването на Британските комедийни награди. Снимка: thatericalper.com