10 цитата от "Животът не струва пари & Тя е моя" от Иво Христов
От HighViewArt
Десет цитата от "Животът не струва пари & Тя е моя" от Иво Христов, които той подбра специално за читателите на HighViewArt.com.
Из "Животът не струва пари":
1. "- Точно така, госпожице. Сега е време да си тръгна. Ще дойда след три дни отново тук.
- Какво да предам на сенатор Джой?
- Че ще умре..."
2. "Каза си, че смъртта е най-добрият изход. Смъртта е красива. Тя не се интересува колко пари имаш. Тя взима всичко. Защото за нея животът не струва пари."
3. "Обичам да казвам: "Стой си там, откъдето си, ако не искаш да пострадаш". И ще ти споделя максимата, която често си повтарям. Момче, животът не струва пари, поне не и за мен."
4. "Някой покрай него крещеше. Той не можа да разбере какво казва, защото беше мъртъв. Вече нямаше да му трябва нищо. Вече можеше да изживее свободата, за която бе мечтал от две години насам."
5. "Налагаше му се да отиде до болницата, за да се сбогува с Джой. За да му каже, че всички за мъртви. Той трябваше да умре спокоен."
Из "Тя е моя":
6. "Без да го гледа той го насочи към устата си и започна да го яде. Усети как топлата кръв се стича по брадичката му и изкрещя:
- Тя е моя! ТЯ Е МОЯ!
След това легна до нея."
7. "После захвърли сакото, бръкна с ръце под ризата и изтръгна сърцето си. Беше в ръката му. Все още туптящо и горещо. Все още можещо да обича..."
8. "Въпреки това той закопча ризата си, облече калното си сако и продължи напред.
Сам. Както щеше да остане завинаги.
Сам. Само с тъмнината.
Сам. Само с една мечта."
9. "А ние бързо се влюбваме. И бързо умираме след това... За мен сърцето е просто мускул. Никога не съм мислил, че то е символ на обич."
10. "- Единадет часа. Нито повече, нито по-малко - каза решително той.
- Точно така. И прати поздрави на Лиса. Лиса, която изяде сърцето ми."
За Иво Христов
Иво Христов е млад български автор с необичайна и трогателна история. Роден е на 16.07.2001 г. в град Радомир, където живее и до днес. Първата си книга "Приятелите умират заедно" написва на 13-годишна възраст, след като претърпява четири мозъчни операции и му се налага да прохожда отново, и отново.
Следва издаването на новелата "Животът не струва пари", "Тя е моя", "Календарът на живота", "Изпусната любов" и "Отломки от минал живот".
Към днешна дата Иво продължава борбата си за живот, но не само ходи, а и лети чрез разказите, които пише.
