25 ноември - Международен ден за премахване на насилието срещу жените

  • Сподели:
25 ноември - Международен ден за премахване на насилието срещу жените

Защо трябва да премахнем насилието срещу жените?

Насилието срещу жени и момичета е едно от най-широко разпространените, постоянни и опустошителни нарушения на правата на човека в нашия свят днес. До голяма степен остава неотчитано поради безнаказаността, мълчанието, стигмата и срама около него.
В общи линии то се проявява във физически, сексуални и психологически форми, включващи:

• насилие от интимен партньор (побой, психологическо насилие, брачно изнасилване, убийство на жени);

• сексуално насилие и тормоз (изнасилване, принудителни сексуални действия, нежелано сексуално насилие, сексуално насилие над деца, принудителен брак, уличен тормоз, преследване, кибертормоз);

• трафик на хора (робство, сексуална експлоатация);

• осакатяване на женски полови органи; и други.

За по-нататъшно изясняване, Декларацията за премахване на насилието срещу жени, издадена от Общото събрание на ООН през 1993 г., дефинира насилието срещу жените като „всеки акт на насилие, основано на пола, който води или е вероятно да доведе до физическо, сексуално или психологически наранявания или страдания на жените, включително заплахи за такива действия, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали се случват в обществен или в личния живот."

Неблагоприятните психологически, сексуални и репродуктивни последици за здравето засягат жените във всички етапи от живота им. Например ранно установените образователни неблагоприятни условия не само представляват основната пречка за всеобщото образование и правото на образование за момичетата, но и в крайна сметка са виновни и за ограничаването на достъпа до висше образование и дори се превръщат в ограничени възможности за жените на пазара на труда.

Докато насилието, основано на пола, може да се случи на всеки и навсякъде, някои жени и момичета са особено уязвими - например млади момичета и възрастни жени, жени, които се идентифицират като лесбийки, бисексуални, транссексуални или интерсексуални, мигранти и бежанци, жени от коренното население и етнически малцинства или жени и момичета, живеещи с ХИВ и увреждания, и тези, които преживяват хуманитарни кризи.

Насилието срещу жените продължава да бъде пречка за постигане на равенство, развитие, мир, както и за изпълнението на човешките права на жените и момичетата. Обещанието на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) – да не изоставят никой – не може да бъде изпълнено, без да се сложи край на насилието срещу жени и момичета.

Международният ден за премахване на насилието срещу жените ще отбележи стартирането на кампанията UNiTE за прекратяване на насилието срещу жените (25 ноември – 10 декември). Инициатива от 16 дни активизъм, приключваща в деня, който отбелязва Международния ден на правата на човека 10 декември.

Тази кампания, водена от Генералния секретар на ООН и Жените на ООН от 2008 г., има за цел предотвратяване и премахване на насилието срещу жени и момичета по целия свят, като призовава за глобални действия за повишаване на осведомеността, насърчаване на застъпничеството и създаване на възможности за дискусия относно предизвикателствата и решенията.
Кампанията включва и стартирането на нов доклад с актуални данни за насилието, свързано с пола, както и множество дигитални инициативи, в които можете да участвате.

За да се повиши осведомеността, тазгодишната тема е „Оранжевият свят: Край на насилието срещу жените сега!". Оранжевият е нашият цвят, който представлява по-светло бъдеще без насилие срещу жени и момичета. 
Емблематични сгради и забележителности ще бъдат осветени в оранжево, за да напомнят за необходимостта от бъдеще без насилие. Така че, ако видите оранжеви светлини, запомнете значението!

Почти 1 от 3 жени са били малтретирани през живота си. По време на семейни проблеми броят им се увеличава, както се наблюдава по време на пандемията от COVID-19 и скорошните хуманитарни кризи, конфликти и климатични бедствия. Нов доклад на UN Women, базиран на данни от 13 страни след пандемията, показва, че 2 от 3 жени съобщават, че те или жена, която познават, са преживели някаква форма на насилие. Само 1 от 10 жени казват, че жертвите ще се обърнат в полицията за помощ.

Макар и всеобхватно, насилието, основано на пола, не е неизбежно. Може и трябва да бъде предотвратено. Спирането на това насилие започва с вярващите оцелели, приемането на всеобхватни и приобщаващи подходи, които се справят с основните причини, трансформират вредните социални норми и овластяват жените и момичетата. С основни услуги, насочени към оцелелите, в полицейския, правосъдния, здравния и социалния сектори и достатъчно финансиране за програмата за правата на жените, можем да сложим край на насилието, основано на пола.