85 г. от рождението на Никола Гигов
От Лияна Фероли
Поетът, писател и орфеист Никола Гигов е роден на 10.11.1936 г. в с. Вълчи дол, Западните покрайнини. Автор е на 73 книги с поезия и проза, 12 от които са за Орфей. По негови стихове са написани повече от 150 песни от 45 композитори. Голяма част от творчеството му е преведено на повече от 25 езика. Носител е на множество награди, предимно за задълбочените му изследвания за тракийския певец. Удостоен е със званието “Великите мъже на XXI век” от Американския биографичен институт в Южна Каролина. Носител е на приза “Златен медал за България” за патриотично творчество, на орден “Кирил и Методий”, първа степен. Включен е в енциклопедията “Бележити българи на съвременна България” - 2013 г. Със съпругата си Елена Хайтова са носители на наградата на Общобългарския комитет “Васил Левски” в Пловдив. Гигов има индивидуално място в Залата на славата в Американския биографичен институт в Северна Каролина. Името му е включено в световната класация “Великите умове на XXI в.”, а Международният биографичен център в Кеймбридж, Англия, му присъжда наградата “Диамантът Да Винчи”.
Никола Гигов отдаде над 50 години от живота си и сънищата си (много често стиховете му се раждат насън) на своята светла мечта и мисия - Орфей. Съпругата му Елена Хайтова го нарича „безумния Орфей”, защото влага в търсенията си голяма душевна страст, неистов копнеж и порив, нещо много по-голямо от ума. Убеден е, че всичко в митовете е истина и е един от участниците в експедиция по пътя на митичните аргонавти до Колхида/днешна Грузия/, подобно на Орфей. Подобно и на един съвременен Шлиман, той детайлизира в сърцето си и в своите видения всеки един нюанс от образа на великия певец. Обикаляйки света и вървейки по следите на Орфей, той е черпил искри от огромния Орфеев огън от над 900 източника. Неуморният родолюбец работи с голяма отдаденост и за съхранението на българския фолклор, на нашите родови корени и за популяризирането на детските ни дарования. Почетен председател и кръстник е на Националния музикално-фолклорен съюз на учителите по музика „Орфеево изворче” и инициатор на едноименния ежегоден фолклорен конкурс, както и на възраждането на Орфеевите традиции в родопската Орфеева школа в с. Гела, под връх Орфей.
Когато ни гостува в Кърджали, заедно със съпругата си, за да представят книгите си „Гладиаторът Хайтов” и „Клада за феникс”, направих последното си интервю с него.
-Казваш, Поете, че България и Родопите са точно съответстващото енергийно място, което е било в състояние да приюти стъпките на толкова голямото в космически смисъл явление Орфей.
- Да, географската карта на страната ни е точно определена да побере малко население, но и огромно и необятно небе над нея. Особено е огромна нашата песенна, космическа карта, която е в съзвучие с космическия ритъм на Вселената. Неслучайно, точно тук Орфей е пролял кръвта си, за да оплоди дарбата на народа ни. Над България небето е Орфеево, то цъфти от обич и сълзи като роса. Затова днес Орфей се преражда в думи, песен и стих по нашите земи. Затова нашият народ намери своята земя на духа след дълги скиталчества, за да създаде държавата на духа - България, както каза един велик българин. Затова с разностранните си дарби българският народ винаги е осъзнавал, както е било и при неговите прадеди, че истинското зачатие е в нетленното боговдъхновение.
- Изглежда, това усещане е било пресъздадено и в тракийските мистерии, като тези на оостров Самотраки…
- Това място е избрано неслучайно за провеждането на подобна висша теургия и мистериалност. Аристотел казва, че той е бил прочут с мистериите на кабирите, духовен център на траките и потвърждава, че той е бил тракийски цели 700 години. Бил е на така важното възлово място между Дарданелите, Троя, Тасос, Лемнос и Лесбос. Посрещането на изгрева от най-високия му връх (1586 м.) с формата на конус, е цяло тържество, там хората сваляли оръжията си. Звучала Орфеева музика. Обредът пресъздавал смъртта и зачатието. Койесът, Великият жрец, давал знак за начало на Орфеевите мистерии, свирели флейти. Чували се призивите: „Само любовта заличава убийството и смъртта!”
- Но дали Орфеевият идеал за всеобщо обединение в името на доброто ще стане един ден валиден за целия свят?
- Логиката на днешното развитие потвърждава неговата необходимост, тъкмо защото днешният свят е паднал ниско пред Златния телец. Но небето ни дава знаци, че само тези, които жертват живот и творчество заради другите, могат до се надяват да дочакат това бъдеще. И най-вече тези, които служат на първия бог, който е създал всички останали богове - на Ерос (Любовта).
- Орфей е бил и голям медиатор между хората и боговете, между небето и земятa.
- Неговата мечта е изразена в думите му: „Искам да венчая песента на славея с хоровода на звездите”. И най-вече тази връзка се е изграждала чрез неговия музикален лад пентатоника /с пет основни тона/. Затова и неговият знак е пентаграмът. А в начина му да признае обичта си към Евридика се крие голямата мощ на любовта, която побеждава смъртта. Такава огромна любов, като неговата, която гледа на своя избраник с всичките небесни очи на всевиждащото звездно небе, може да възвисява и да изцелява. А той е лекувал и с билки, и с балсами, поставил е и началото и на музикотерапията. Прочут е тракийският обред на траките „Сангит” - сливане на песни, танц и музика. Затова Родопеецът е казвал: „Да изтанцуваш болестта си.”
- Това говори отново за великия синтез, който ни очаквa?
- Той е заложен в нашата архетипна памет и чака своя звезден час. Но когато се изпълнят условията за нейното събуждане. Когато се изпълнят Орфеевите завети: „Познай себе си и ще познаеш вселената и боговете”, „Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички”, „Кръв не проливай”, „Земята може да се завладее с лира, а не с меч” и др. Всички тези изречения сочат бъдния синтез, времето, когато народите ще бъдат сближени чрез любовта и изкуствата. Когато мечтата на Орфей - слънчевите ни души да бъдат изведени от хадеса на неведението, бъде изпълнена.
- Често си казвал, че България ще играе водеща роля в този процес.
- Убеден съм, че с девиза на Орфей - „Да надвием ада с музика”- който е девиз и на Националния музикален фолклорен съюз „Орфеево изворче”, можем да надвием днешния ад на България. Защото хармонията и порядъкът в обществото и в живота започват оттам, откъдето е и хармонията в изкуството. И никой не може да погребе поезията и музиката, защото това е ангелският език на човечеството, а нали няма как да унищожиш ангела, дори в ада. Така и душата на човека е безсмъртна, защото тя може да живее и на слънцето при хилядите градуси температура, и на дъното на океана. Българската душа е неделима, именно защото в нея са поезията и музиката. В нея е спасителната зорница на България. Затова за страната ни поезията и музиката са повече бъдеще, отколкото минало. Геният на българския народ е прозрял откъде идва силата на родопската песен. А именно от страданието. Затова в една родопска песен се казва: „Дето са солзи капали, тамо ще песен да никне”. Съзнавал е, че може да си под турско робство, да нямаш свобода, да нямаш независимост, да нямаш държава, университети, училища, да нямаш нищо , но да имаш най-важното - един звънък български език, да имаш българска душевност, български традиции, обреди. Неслучайно, една голяма Франция е създала 8 хиляди народни песни, една могъща Германия - 50 хиляди, а една малка и поробена България е сътворила 300 хиляди народни песни. Който народ е създал такива песни, е един от най-поетичните народи в света. Затова ни наричат „държава на духа”, а духът е неунищожим. Много сме грабени, ощетявани, преминали сме през всички кръгове на ада, но това е било Чистилището, където сълзата се превръща в песен, където мидата превръща песъчинката в бисер. Затова ще бъдем възмездени духовно за всичките си страдания и нанесените ни щети. И в бъдеще България ще стане духовен санаториум на Европа. Неслучайно, в Орфеевите книги и в древните български апокрифи пише, че „Бъдещето е на българите”. Вярвам, че страната ни, като всяка феникс птица, ще се преражда и ще става по-нова и по-жизнена.
Никола Гигов - Родопите и камъкът има душа, и камъкът може да пее
Кога звъни камбаната?
Щом човек помисли за себе си и камбаната потъмнява. Картината наоколо се замъглява. Но щом човек с обич помисли за друг човек, птица или цвете - сърцето просветлява, камбаната се обистря и започва да звъни.
Ако някой изцяло забрави за себе си и с обич поеме пътеката към всички хора, започва да звъни като жива камбана. И Небето е щастливо.
Божествената земя
Един ден Господ-бог се разсърдил на хората и решил да си замине: не спазват людете десетте божи заповеди и по дяволски пътеки вървят.
Когато Господ-бог си тръгнал към Небето, след него тръгнала и земята. Така се родили планините - най-божествената земя.
Но между Земята и Небето Планините се спрели - побояли се, че ще изтекат към звездите и Човекът няма да има къде да стои и да ходи. Застинали високо до облаците - разпнати като Христос между Господ-бог и Човека-грешник.
И оттогава е това човешко бродене към планините - да изкачиш връх, да стъпиш на скала, да погалиш звездите и да почувстваш Божествената земя. Така си възвръщаш частица от Загубения рай. А който живее високо - мислите му са чисти.
Човешкото око
Ако ще и целият свят да дадеш на човешкото око, то няма да се насити. И защо? Човешкото око излиза от дениза /морето/ - и затова не може да се напълни. Колко много реки се вливат в морето и то си остава все същото - лакомо и ненаситно.
И Човешкото око е като морето - иска, иска, иска. Само една шепа пръст го напълнюва и тогава му идва дохаки.
Но защо ли ми е мъчно за него - нали Човешкото око иска да постигне Бога. Адът и Раят са вътре в човешкото око, а сълзата е неговото чистилище.
Дълбока тайна
В билката „имел” е вградена Орфеевата пентаграма. А това е Еньовската китка, която се вие на дъба. Посветените тракски жреци са знаели дълбоката тайна - светилищата на траките са били близо до дъбрава.
Но Орфеевата пентаграма е вградена и в родопската пентатоника на песните. И когато се венчае Еньовската китка с божествените родопски песни, се ражда космическа хармония.
Тръгнем ли с песен по Орфеева пътека и ще се доближим до сърцето на космоса. Не се ли въртят всички звезди и съзвездия в брилянтни спирали, чертаейки по небето Орфееви пентаграми? Чрез Орфей и неговия знак ще достигнем до сърцето на космоса и до космоса на сърцето. Но колко е дълбоко и високо едновременно, Господи!
Кой е родопският кожен?
Ако се заскиташ по Герзовица или в Триградското ждрело, ще усетиш величието на камъка - нацепени скали, остри зъбери, причудливи хребети, главозамайващи пропасти.
Бог ги е сторил някогаш, но те се подсилили още повече по време на помохамеданчването: моми скачали от скали в пропастите, за да запазят вярата си. Душите на момите оставали по тези скали, откъдето са скочили. И всяка нощ те оживяват и вървят като легенди.
Вгледайте се по залез в скалите. Това не са зъбери, а възправени моми и хайдути, прегърнати по време на залез и запяли заедно. Да, в Родопите и камъкът има душа, и камъкът може да пее.
Планината се носи
Запеят ли родопчани, засвирят ли гайдите и планината се носи. Тя се вдига нагоре като вълшебно халище и достига чак до звездите. Колкото по-чист е гласът, толкова по от душа се пеят песните, толкова по-високо се вдига планината и се носи далече и високо чак до Млечния път.
Западът дори и с хеликоптер да се издига, с ракета, с космическа станция - никога няма да достигне височината на космическите родопски песни.
