Ад и мъка, прав е бил поетът
25 май 2021
Ад и мъка, прав е бил поетът –
и в нея някъде любов и семе,
но в моето насън комети светят,
които чакат огън да приемат.
С ново знание и завет получени
ще научат съществата на хоруване.
Останали сме само змии прокудени
от Елисей с умора от сбогуване.
Но с нищото ще възродя и тази вяра,
от нея храмове няма изобщо да градя,
защото няма мълнии да се карат
и светло, за да различаваме нощта.
Кой казал е, че любов означава добро?
Тъжни тръни по венеца ѝ висят.
Нея аз ще призовавам от прозореца
на моя сън и счупения механизъм на света.
Проваля ли се (да си призная е вероятно),
върнете в началото всички традиции.
Светът не заслужава да роди обратно
нещо тъй ужасно като влюбените птици.
