Ако щастието на друг намалява, твоето не става повече

Вървял човек и намерил Щастие.
- Ти чие си? - попитал.
- Загубено съм - тъжно отвърнало Щастието.
- Щом си загубено и не знаеш чие си, бъди мое!
Казал и го направил.
Метнал Щастието на рамо и продължил нататък.
Но не усетил никакво въодушевление, все едно Щастие няма.
- Защо така? - попитал човекът Щастието.
- Защото, ако Щастието на друг намалява, твоето не става повече.