Аз съм твоят захир, а ти си дрогата, без която не мога
В някои дни е просто нетърпимо отсъствието ти... Знам, че нищо не мога да променя, но безсилието ме смазва. Далече си. Празно е. Липсата ти ме докарва до лудост. Боли. Тъжно е. Колко тежат думите, които премълчавам...
На моменти ми се иска да беше различно, да не изпитвах тези изгарящи емоции. Как да се справя с целия ураган от чувства? Защо не изпитвах само страст, нищо друго? А сега затъвам все по-дълбоко в плаващи пясъци и не виждам изход.
Но не искам всичко да свърши. Трудно и невъзможно е, но те искам в моя живот. И ти ме искаш. Аз съм твоят захир, а ти си дрогата, без която не мога. Изгаряме от желание да бъдем заедно, но... Много са причините, които ни разделят.
А как започна всичко на шега. После стана сладко и опасно. След заминаването ти реших, че това е краят. Каква заблуда! Точно тогава осъзнах какво означаваш за мен. Мислиге ми бяха изпълнени само и единствено с теб. Как се забравят миговете споделено щастие?
Не минаваше и ден без да гледам снимката ти тайно в телефона ми. И сега я гледам. Огненият ти поглед ме кара да изтръпвам. Толкова си далече, а само ти ми действаш изпепеляващо.
