Богатството, което съм

21 октомври 2016

Мисля си… Какво ме събужда. Страхът, че така яко предизвиквам живота и му изневерявам, и го унищожавам в себе си, че може да дойде миг да му се моля да остане. Или онова парченце сила в мен, което се пуква като балон и разпилява насъбрана енергия.

Или моята вътрешна сестра, приспана, но жива, забравена, но истинска, смачкана, но не победена. Тя се надига, изтощена от чакане и гневна от насъбрани и преглъщани дълго време думи. И започва да блъска, да крещи, да защитава правото си на присъствие. Спасена съм.

Мисля си… Колко пъти редувам в себе си Спящата красавица и Мулан. Колко пъти се подменям, лъжа ту едната, ту другата. А може би не съм нито едната, нито другата. Защото си имам своя приказка и е време да заживея в нея.

Време е да я напиша. И да продължавам да я пиша така, че в нея да влизат само герои, които аз искам и на които никога повече няма да позволя да бъдат в главните роли.

Затова всяка сутрин се опитвам да започна деня така, че днес да не прилича на вчера. Без да го мисля безкрайно дълго. Първата сутрин е най-трудно, но така е с всяка първа крачка.

Първата сутрин просто беше достатъчно да се видя в огледалото… Не знаех какво да направя после. Продължението дойде на другата сутрин, когато реших да се гримирам. Плахо, едва-едва, но и само гланц на устните беше достатъчен. После смених дънките с рокля, разпилях конската опашка, тъмната коса нашарих с руси усмивки, усмихнах се… Няколко сутрини по-късно сипах в кафето канела, закусих, отговорих на телефона и не отказах обич…

Мисля си… Колко много идеи имам. Дребни, нека са дребни, може би за някого даже смешни, но за мен – велики. Идеи, които могат да направят днес различен от вчера. Могат да ме научат да живея собствената си приказка. Могат да ме изпълнят с мен самата. И да прогледна за богатството, което съм.

Автор: Сашка Александрова / myvelikoturnovo.com