Да обичаш на инат
Сегааа... по-долното няма нищо общо със зелките, които Велко Кънев развозваше с камиона си по зарзаватчийниците в едноименния филм. Защото (който не е разбрал, да знае) този филм е за живота и... живота, за честта и живота, за въпроса да живееш ли честно или в безчестие, за това дали да бъдеш малодушен или да се заинатиш и да бъдеш себе си. И какво ще ти струва това. И какво общо има любовта с това? Ами... не вярваме, че точно това ще питате.
Да обичаш, особено на инат, дава всекиму различен вкус за живота (пак говорим очевидни неща, но...). Да обичаш на инат, нас лично поне, ни кара да правим на пук на обичайното безвкусно. Съвсем машиналното, набързо свършеното, "отбиването на номера" стават най-уязвимите мишени на влюбения ни свят. И с огромна, колосална наслада, се целим с острите си стрелички и точния си мерник право в десятката!
И какво? Ще се събудите днес рано сутринта и печално ще се обръснете в банята? Ще направите кафе и ще го "глътнете" с тежки мисли за тегав работен ден? Ще изядете по пътя безвкусна баничка, гранливо полепваща по артериите на душата ви? Понеже животът трябва да се изживее правилно спрямо отговорностите? Че те, отговорностите, какво ви пречат, бе, какво ви пречат???
Познаваме хора такива и хора онакива. Познаваме хора с най-отблъскващите за нас професии. Познаваме даскали по математика в училище, познаваме адвокати в международни компании – месомелачки, познаваме хора, които всяка сутрин в пек и студ, още по мрак, хващат автобуса и пътуват доста време, за да стигнат до работа, ама толкова рано, че не ни е ясно и до днес как стават.
И май не сме ги чули да се оплачат – за разлика от тях ние цяла зима мрънкахме на поразия, когато детето беше първа смяна на училище и трябваше да станем в шест и трийсет заради него. Общото между тези всички хора е, че те обичат себе си, живота и всичко, което им се случва, на инат на онова, струващото ни се гадно и никакво. Общото е, че те, изскочили през портала на службата, веднага се втурват към първото хрумнало им любимо място и звънят на всичките си "свои" хора.
И когато сутрин стават, пият първото си кафе на балкона си, без значение от гледката – тя всякак им харесва; правят си сандвич, украсен с весела муцунка с миши мустачки; имат адски много време преди работа, за разлика от останалите хора; и най-важното – някак на инат обичат, харесват и се наслаждават на онова, което ние смятаме за гадно, ако трябваше ние да го вършим. Нищо, мили мои, нищо в този живот не може да ви накара да не обичате себе си – най-вече самият живот! Най-малко пък той!
Айде! Със здраве, че инатът вътре в нас ни бута към крайбрежната алея за една салата от миди. На тая любов трябва да й се угажда!
*"Да обичаш на инат", за тези наши читатели, които са от по-младото поколение, е онзи готин български филм, в който Радо Пешев (Велко Кънев) кара зеленчуци по зарзаватчийниците и заработва бая кинти от черни курсове; неговият син Пламен (Иван Велков) има малшанса да изтърси публично мнението на цялото училище, че учителят по музика пее фалшиво; и докато двамата се разправят със света кой крив, кой прав, нещата загрубяват и в края вече става дума за начина, по който живее човек. Да бъдеш или да не бъдеш, да живееш в лъжа или да се заинатиш и да живееш според истинските ценности, въпреки всичко и въпреки всички. И лесно или трудно е да бъдеш себе си.
