Дразнителят
Разказ от Фернандо Сорентино, Аржентина. Превод от испански: Виолета Бончева.
"Дразнителят"
На осми ноември бе рожденият ми ден. Реших, че един добър начин да го отпразнувам, е да започна диалог с някой непознат.
Беше десет часа сутринта. На ъгъла на "Флорида и "Кòрдоба" спрях един господин на около шейсет години, облечен много добре, с пътническо куфарче в дясната си ръка, с вид на адвокат или може би нотариус.
- Извинете, господине, - казах – бихте ли ми казали, какво трябва да направя, за да отида на площад "Май"?
Господинът се спря, огледа ме от главата до петите и от своя страна зададе един ненужен въпрос:
- Искате да отидете на площад "Май" или на булевард "Май"?
- Първо искам да отида на площад "Май", но ако това е невъзможно, ще се съобразя и ще отида на кое да е друго място.
- Много добре – каза припряно той, без да ми обърне ни най-малко внимание. – Вземете посока натам – показвайки юг – и ще пресечете "Виамонте", "Тукуман", "Лавале"…
Разбрах, че щеше да изпита удоволствието да изброи осемте улици, които трябваше да пресека и тогава реших да го прекъсна:
- Вие сигурен ли сте в това, което казвате?
- Абсолютно съм сигурен.
- Извинете, че се усъмних в думите ви – обясних – но само преди минути един човек с интелигентен вид ми каза, че площад "Май" се намира там – и посочих посоката към площад "Сан Мартин".
Господинът се ограничи с думите:
- Той ще е някой, който не познава града.
- Безспорно, но как да ви кажа, той беше човек с интелигентна външност и аз съвсем логично, предпочитам да вярвам на него, а не на вас.
Поглеждайки студено към мен, господинът попита:
- Я да видим сега, кажете ми, защо предпочитате да повярвате на него, а не на мен?
- Не че аз искам да му вярвам на него, а не на вас, но как да ви кажа – човекът имаше лице на интелигентен.
- Спрете! А аз имам лице на глупак, така ли?
- Не, не! – възмутих се – кой казва такова нещо?
- Как, вие казахте, че другият човек е имал интелигентно лице…
- Това е, че в интерес на истината, човекът беше наистина с много интелигентна физиономия.
Моят събеседник демонстрира видимо безпокойство:
- Много добре, господине, казахте достатъчно. Аз бързам, тъй че ви поздравявам и изчезвам.
- Съгласен съм, но как да стигна до площад "Сан Мартин"?
По лицето му премина сянка на досада:
- Но не ми ли казахте, че искате да отидете на площад "Май"?
- Не, не на площад "Май", на площад "Сан Мартин" искам да отида. Никога не съм споменавал за площад "Май".
- В такъв случай – сега показа посока север – хванете булевард "Флорида" и ще прекосите "Парагуай"…
- Вие ме подлудихте! – протестирах. – Не ми ли казахте да хвана противоположната страна?
- Защото ми казахте, че искате да отидете на площад "Май"!
- В нито един момент не съм говорил за площад "Май"! Как бих могъл да го кажа! Вие не разбирате езика или сте полузаспал?
Господинът се изчерви, видях как ръката му се сви върху дръжката на куфарчето, отправи ми една фраза, която не е за предпочитане да повтарям тук и тръгна с бързи и необуздани крачки.
Имах усещането, че е малко ядосан.
