Две феминистки истории на ужасите

  • Сподели:
Две феминистки истории на ужасите
Видео на деня

В следващите редове ще разкажа две реални истории, които, държа да подчертая, нямат за цел да обидят никого. С уговорка за обективност, аз ще разкажа историите такива, каквито се случиха и ще се опитам да не давам определение на нито едно от участващите лица.

Когато разказах първата случка на една феминистка, тъкмо излизахме от литературно четене, където чухме не един и два разказа на ужасите. Тя ме погледна учудено и попита: "Това истина ли е? Или е още една история на ужасите?".

Става дума за интервю за работа, на което бях преди няколко месеца. Работата е административна, офисът принадлежи на мъж и жена - съпрузи. Първата част от интервюто провежда дамата. Говорим си с какво съм се занимавала, къде съм учила, какво мога и не мога, какви биха били отговорностите ми на това работно място, ако приема и т.н.

След това влиза съпругът и разговорът взима значителен обрат. Любезно обърна внимание, че на снимката от CV-то съм по-слаба (какво да кажа - беше прав, но пък в обявата не бяха опоменати граници на килограмите за кандидатстване). Пита ме за личния ми живот - имам ли си мъж, деца, някой, който да изисква моето присъствие извън работно време. Ако имам семейство, за което да се грижа, няма да мога толкова често да оставам извън работно време и/или събота и неделя (още нещо, което не беше споменато в обявата за работа, но кой ги брои).

Отговарям, че нямам мъж (самата истина по онова време), което отново не беше в моя полза. Господинът ми обясни, че практика на фирмата било преди да назначат жена (пази Боже!), да извикат мъжа й и да проведат с него разговор, според който той да обещае, че следващите две години няма да напускат града.

Това се прави изцяло с цел фирмата да не изгуби току-що обучен кадър, което е разбираемо. Но. Това, което аз не разбрах, е как така през 2018 г. (или аз бъркам нещо) жена се нуждаеше от "гарант", за да бъде назначена на дадена позиция. Сякаш ако мъж не гарантира за мен, аз мога по всяко време да си яхна метлата и да хвана гората заедно с евентуалните безценни знания, които съм щяла да получа по време на работата си.

Той не беше наясно, но когато една жена е толкова разочарована/ядосана/извън кожата си, че да й се прииска да "хване гората", един мъж едва ли би бил толкова голямо препятствие (така де, само предполагам). Единственият въпрос, който този човек ми зададе относно уменията ми, беше дали мога да пиша на компютър по десетопръстната система. Обещах си да не давам квалификации, затова приключвам тази история тук.

Втората история се развива преди интервю за работа. Кандидатите - все жени - чакаме пред въпросното предприятие, за да бъдем извикани за събеседването. Мацките са супер симпатични и веднага се заговаряме.

Една от тях споменава, че в комисията, която ще ни оценя явно са все жени. Дотук добре. Но тогава друга отвръща с цъкане: "Оууу, дано да има някой мъж, че жените сме едни змии...". Жестоко! Не коментирам авторките на подобни изказвания, защото не знам какъв е бил техният опит с "жените".

Аз също не съм се разбирала с една или друга дама, но това не е било, защото сме жени. Подобни изказвания само ме карат да се чудя защо въпросната личност не смени пола си, след като има толкова ниско мнение за него. За протокола само ще кажа, че комисията беше от две жени и един мъж и всички се държаха безупречно.

Познавам много прекрасни, вдъхновяващи, силни жени, затова не мога да се съглася с мнението на това момиче или с което и да е мнение, което предполага, че езикът ни се раздвоява. Работила съм с умни, амбициозни, упорити дами. Имам късмета повечето ми приятелки да са силни, независими личности, които преследват целите си и живеят напълно осъзнато.

Когато карах шофьорски курс, се запознах със забавни, силни, упорити дами. Подкрепяхме се една друга, звъняхме си, за да проверим как е минал изпитът, радвахме се на успехите на останалите. И всичко това напук на онзи отвратителен израз "женска злоба".

Затова няма как да не се запитам - кога ще се научим да говорим с уважение за собствения си пол? Кога ще спрем да повтаряме едни и същи (тъпи, безумно тъпи!) стереотипи, за да се харесаме на някой мъж или просто да покажем колко сме "печени"? Само една жена може да разбере трудностите, през които преминава друга жена - натискът на обществото да изглеждаме по определен начин, да бъдем обвързани до определена възраст и т.н. - и не е логично да се критикуваме.

За финал, ще цитирам Мая Анджелоу, която казва: "Разбира се, че съм феминистка. Била съм жена прекалено дълго време, за да не съм на своя страна". Вярвам, че жените все по-често ще бъдем на своя страна.