Джона Хил не желае тялото му да бъде обект на обсъждане и критика
Когато някой човек споделя за живота си в публичното пространство (бил той обществено значима персона или обикновен гражданин), независимо дали това се отнася за текстове, снимки, клипове и всякакво съдържание, което е изцяло лично - всички трябва да се съобразяваме докъде ни е позволено да коментираме и докъде не.
Става дума не толкова за забрана от страна на конкретната личност какво ни разрешава да правим под публикацията му, а по-скоро за наши собствени морални задръжки и парадигми.
Част от това да не изгубваме човешкия си облик, е именно способността ни да се поставяме на мястото на другия и да влизаме, макар и за мъничко, в неговите обувки. Да усетим удобни ли са? Стискат ли? Наш размер ли са?
Искаме ли да си купим утре същите?
Преди да увековечим думите си в мрежата, нека си ги кажем на нас самите. Добре ли звучат? Има ли обиден момент в тях? Изречени по наш адрес, макар и добронамерени, как бихме ги приели?
Вероятно ще има шокирани от следващото изречение, но все пак да рискуваме - светът не се нуждае винаги и на всяка цена от нашето мнение.
Хората не винаги се нуждаят от нашето мнение или от непоисканите ни, то пък грижовни съвети.
Понякога имаме нужда просто да споделим - дума, текст, снимка, клип, кадър от живота ни - без да очакваме нищо в замяна. Не търсим мнение. Нито оценка. Оценките бяха в училище.
Може би такъв е и скорошният случай с актьора Джона Хил, който се принуди да публикува няколко думи по отношение на всички добродушни и деструктивни критики по свой адрес. Обръщението беше към неговите последователи в социалните мрежи:
"Знам, че имате предвид всичко добронамерено, но любезно ви моля да не коментирате тялото ми.
Добро или лошо искам учтиво да ви уведомя, че това което правите не е полезно и не се приема добре.
С много уважение."
Публикацията на Хил е заключена от към нови словоизлияния, което е повече от разбираемо. Това донякъде означава поставянето на ясна и точна граница - разделителна линия какво е редно и какво не.
Феновете му обаче не пропускат да се изкажат по други места: "Никой няма право да коментира тялото ти, то е свещено за теб и трябва се съсредоточим върху твоята абсолютно невероятна актьорска игра и проектите, с които се захващаш постоянно."
Прави впечатление, че доста холивудски актьори говорят за телата си напоследък. Сякаш започва една мини революция относно правото на всеки да изглежда както иска.
Докато ние обожествяваме и издигаме в култ изкуственото, хората отвъд океана, отвъд границите и отвъд клишетата - предпочитат свободата на естественото с всички нейни последствия.
Поздравления, Джона! Освен безспорната ти, непоколебима, актьорска игра, вече имаме и още една причина да те харесваме!