Едно стихотворение посветено на сестрите, които са винаги до нас
Какво е сестрата ли питаш,
сега ще ти кажа, седни,
и после сама ще поискаш
сестричка да имаш и ти.
Когато животът те грабне
и липсва усмивка на твоето лице,
не ще позволи тя да паднеш
помага ти винаги и от сърце.
Любов, ако имаш несподелена,
можеш с нея да я споделиш
да те изслуша няма да е уморена
укор няма в думите да доловиш.
На твойте успехи тя радва се с тебе
и никога няма глава да сломи
пред твойте неволи и трудното време
напротив - ще бъде опора във тежките дни.
Ръцете ú хванали твойте ръце,
сестричката винаги с теб ще върви
със своето топло и мило сърце,
превръща ти дните в прекрасни мечти.
По пътя ще срещаш и радост и мъка
живота не винаги просто е рай
и ето защо аз казвам ти тука -
сестра да си имаш, богатство е знай.
Някога дори и без дом да останеш,
тя е с отворени за теб врати
в живота винаги по важност
след мама и тате стои.
И тук, на финала се обръщам
към моята любима сестра,
горещо, горещо я прегръщам
и казвам ù тези слова:
"Ако някога с нещо могла съм
без да искам да те нараня
или пък лоша била съм -
искам ти прошка сега!
На правила аз не робувам,
тя истината е само една -
докато на този свят съществувам,
ти никога няма да бъдеш сама!"
Автор: Татяна Димитрова