Хора океани. Хора на крайностите и окончателните решения.
Някои хора са като океан – безкрайно дълбоки, колкото и да ги гледаш, няма да видиш до къде се простират.
Плуваш сред вълните им, давиш се, но никога не можеш да стъпиш на дъното или да стигнеш до брега.
Само ако вълните те изхвърлят на сушата, тогава стъпваш здраво на нея и не се връщаш обратно във водата.
Стъпалата ти, докоснали веднъж пясъка, не ще се намокрят пак. Очите ти, веднъж съзряли красотата на земята, не ще се вгледат отново в приливите и отливите.
Има и друг вариант – да се довериш на водата, колкото и безумно да ти се струва.
Но ако не се бунтуваш, ако се отпуснеш и пожелаеш да усетиш с цялото си същество енергията ѝ, силата и чувствеността ѝ, няма да те погуби.
Можеш вечно да се носиш по повърхността – няма да има вълни, ще забравиш, че съществува дъно.
Хора океани. Хора на крайностите и окончателните решения.
Хора, слагащи удивителна след всяко изречение. Или се носиш с тях и им се доверяваш, или се давиш в безразличието и категоричността им.
