Христовият Дух продължава да работи в нас като Живо слово

  • Сподели:
Христовият Дух продължава да работи в нас като Живо слово

„Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш”/Матей:12:37/

Моделът за постигането на мир и благоденствие, за разрешаване на най-наболелите човешки проблеми, на все по-задълбочаващите се кризи, винаги е бил в духовните учения, в религиозните доктрини. И този модел-инструмент, постигащ така бленуваната хармония, чрез която изтерзаните души си отдъхват, намирайки утехата в самите себе си, винаги е бил съвсем близо до нас, просто е трябвало да си го припомним и припознаем като нещо изконно, заложено от началото на света. А когато го открием, се изумяваме колко вълнуващо просто е било неговото естество. 

И реалността, заобикалящият ни свят, всичко това е било сътворено чрез този модел - словесната матрица, във всичките й форми /мисловни, вербални, визуални, книжовни, езикови/, дело на Твореца на видимия и невидимия свят. А докато надничат през прозорците и вратите  на духовността и на житейските клади, Неговите творения изграждат чрез нея стремежа си към безкрайността и вечността.
Христовият Дух работи като Живо слово. И всички ние сме продукт на Духа на Словото в нас, който одухотворява и оплодотворява материалния свят. Нашите прадеди са го оприличавали с двуострия тракийски меч Румфая излизащ от Божията уста за изобличение или благословение. Смятали са, че той може да съзижда и да разрушава, в зависимост от това как и за какво се използва - с егоистични или с алтруистични цели. Днешните събития показаха, че изпреварващите ги средства на думите, на дипломацията са се провалили. Че не са били на необходимото ниво, не са си свършили работата, щом като се стигна до война. 

Но пък, от друга страна, все още несъвършената човешка природа винаги се е самокоригирала по пътя на изпитанията, конфликтите, страданията. Защото все още няма друг път към единението в Духа на Словото, към внимателното и центрестремително балансиране с Него върху острието на „бръснача” над без-дна-та.
А сега, когато вече започна подхлъзването към нея, се връщам към едно мое есе по тази тема, в конкурса от 1919 г. на СРПБ /Съюза на руските преводачи в България/ за ролята на литературата и дипломацията, което бе отличено с наградата „Взгляд в Будущее”. Нека погледнем натам, въпреки че предпоставеното трудно преминава в следпоставеност…
Бъдещата литература и бъдещата дипломация - в подкрепа на духовното обновление и единение

С встъпването в епохата на Водолея, вече живеем в съвсем ново време, което изисква и съвсем нов подход към всичко и всеки. За да може човечеството да изпълни предназначението си и да заживее  в унисон с принципите и законите на своя Създател. В противен случай, за пореден път, може да свърши с крах, с погубване на цивилизацията.

За да не стане това, обаче, всяко човешко същество се нуждае от осъзнаването, че е сътворено по образ и подобие на Бога, от което произтичат и неговата голяма сила, и голямата му отговорност да твори живота и реалността, според Божиите приоритети - един от най-важните между които е да се бди за светостта и чистотата на езика на Божието творение, който е най-важният инструментариум за сътворяването на живота във всичките му форми и аспекти. 

И тъй като всички същества са проявление на Създателя, ние се явяваме неделима част от Него и от неговите способности, дарени ни да Го проявяваме по свой уникален начин. И да връщаме към Дарителя малка част от щедрия дарителски акт, отразяващ нашите специфични творчески превъплъщения. Да проявяваме заложения в нас закон за Божествената Любов, който предполага безусловна обич към Твореца, към ближния и  към самите себе си. Както и пълното приемане, разбиране на всеки и всичко като част от Бога. С искреност, сърдечност, уважение, равнопоставеност, солидарност, толерантност, с подкрепа и доверие… Без оскърбления, осъдителност, манипулативност, дискриминираност, пренебрежителност…Защото това би означавало да оскърбиш Този, който те е създал.

Да мислим и говорим със знанието, усещането, че каквото даваш, това и получаваш, по силата на закона за единството и взаимосвързаността на различните части и нива на Божието творение.

Това е и начинът човечеството да се справи с все по-ескалиращата днес агресия, чудовищната егомания, с ненаситния материализъм, с все по-голямата конфликтност. Защото цялата днешна покъртителна картина на тотален духовен срив, на ужасяващи изкривявания и изстъпления са дело на нашите неправилно употребени възможности и сили за сътворяване на живота чрез най-важния инструмент на словото, на езика, на дипломацията.

Но поне и тук има една утеха - заедно с усилването на сътворената от нас тъмнина, расте също и възможността за спасение. Та нали зазоряването е най-близко до непрогледния мрак. А с проникването на Светлината през гъстите облаци на незнанието и неверието, идват и първите пориви да заживеем с чистотата на Божествения език, който включва чистото слово, чистите мисли и чистите действия. Защото само те имат силата да филтрират, да претопят днешния хаос, тоталната разруха. 

За да може всичко да изкристализира в една жива, динамична и градивна съзидателност. Въпреки че този процес е много дълъг и изискващ много базисни превенции.

Но пък днешното време на ускорени енергийни промени, особено много съдейства за по-ускорено съживление, за хармонично живеене, творене, съгласно божествените принципи.

А поновому ориентираните, осъзнати и организирани литературни и дипломатични прийоми,  също ще участват активно в този процес. И като вече не се насочват към доминиращите досега  стратегии, а към духовно обновление и единение, ще допринесат особено много за едни съвсем нови, хуманни, демократични, справедливи отношения между народите и държавите във всички сфери на живота.