Какво ли не свързвам с нея, какво ли не ми напомня за нея?

Какво ли не свързвам с нея, какво ли не ми напомня за нея? Не мога да погледна към каменния под, без да видя лицето й, вдълбано в плочите.

Във всеки облак, във всяко дърво, нощем в самия въздух, а денем във всичко, което погледна, винаги чувствам нейния лик. Най-обикновеното лице, всеки мъж или жена - даже и собствените ми черти - като че ли в присмех отразяват нейните.

Целият свят ми се струва като някаква страхотна сбирка от възпоминания, които ми напомнят, че е съществувала и че съм я загубил.

Емили Бронте