Къса мъжка ласка
От HighViewArt
Научих се небето да чета – и си катурнах делвата с жълтици.
Провождам с обич птичите ята – потеглили към юговете птици.
Бедняк – несметни изгреви броя, със залеза купа сенце си палим,
и рибена чорба – стронгил кая, варя в котле на огън в моя залив.
И нощем грейват моите врата, окаяник ли някой ми потропа,
от него друго нищичко не ща – да каже хляб ли иска, или сопа,
мен всеки гост ми е добре дошъл на хлебеца и кротката постеля.
Аз бих платил и външния ни дълг със лихвите до идната неделя,
това, което тъй не ви спестих, не подлежи дори на малък разказ!
Един, слетял ми от небето, стих – внезапен като къса мъжка ласка.
Автор: Валери Станков
