Къщата, в която ще живееш утре
Един възрастен строител решил вече да се пенсионира и да посвети оставащото му време от живота на съпругата и семейството си. Но когато отишъл да уведоми началника си, че се оттегля, шефът му го попитал дали не може да остане още малко и да направи една последна къща, като лична услуга за него, преди окончателно да напусне работа.
Никак не му се понравило на строителя това искане, но въпреки това се съгласил да изпълни молбата. Още тогава започнал работа по новата къща, но по всичко личало, че майсторът не влага сърце в строежа, както преди и не си върши работата с мерак, както му приляга. Не изпипвал детайлите, а материалите, които използвал, били с най-ниско качество. От далече се виждало, че върши нещата "през пръсти" и всичко прави без желание.
Естествено, това се отразило на къщата и тя станала доста неугледна на вид.
В деня, когато най-после строежът приключил, шефът на уважавания строител дошъл при него, отворил входната врата на новата къща, обърнал се към своя подчинен и подавайки му ключа, му рекъл:
- Тази къща е за теб. Тя е моят подарък за най-добрия ми работник!
Строителят, естествено, онемял от чутото. И през ум не му била минавала подобна мисъл. А когато успял да осмисли този неочакван обрат на събитията, той се ядосал на себе си. Защото, ако знаел предварително, че строи собствената си къща, той щял да вложи много повече старание и усилия в нея. Можел да я направи много по-различна и по-хубава от тази...
Същото се случва и с нас. Всички ние градим собствения си живот - всеки ден, всеки час, всеки миг. Но много често влагаме в него по-малко от това, на което действително сме способни. И после шокирани и засрамени разбираме, че трябва да живеем в къщата, която сами сме си построили...
Не случайно е казано, че Животът е като проект "Направи си сам!". И нашата нагласа, всички навици и избори, които правим днес, градят къщата, в която ще живеем утре...
Затова, нека градим мъдро!
Автор: Christine Duane / Превод на български: Melisa / Източник: pozitivnoto.info