Кога чувстваме хармония и завършеност?
Когато Тя просто съществува. И не си задаваме въпроса "В хармония ли съм?" Понякога не усещаме, че я има. Но потърсим ли я, тя съществува с цялата си сила и мощ.
Когато ни е леко. Спокойствието ни нараства, заедно с радостта и удовлетворението - от живота, от това, че ни има.
Когато всичко, което идва към нас - страхове, напрежение, несигурност - преминаваме леко, приемащо. Да, случват се и гадни неща, факт, и това ще мине...
Когато имаме усещане за това, че всичко, което правим, е правилно за нас, във времето, най-подходящо за нас. Другите идват при нас, за да разгърнем един по-голям кръг от събития, усещайки се на правилното място.
Когато се чувстваме силни, преобразени. Не правим нищо насила и защото трябва, а защото го искаме.
Когато имаме усещане за тотално поглъщане - от работата си, от партньорството си или каквото и да е друго - и това усещане ни дава сили, крила, чувстваме се в разцвета на способностите си.
Когато се свързваме с тялото си, с дишането си, с нуждите си. Не си задаваме въпроса: "От какво имам нужда?", защото знаем.
Всичко сякаш с вълшебна пръчка се подрежда - и хора, и възможности, и пари, и събития се появяват, не защото ги искаме на всяка цена, а защото имаме нужда от тях точно в този момент.
Нямаме усещане за насилване на нещата, а точно обратното - усещане за синхрон, за връзка с Вселена, Космос, Твореца.
Засилва ни се вярата във висши сили, Ангели и Архангели, по начина, по който водим живота си.
"Променливите мнения на хората вече не могат да ме впечатлят." - Карл Юнг
"Най-дълбокият ни страх не е, че сме несъвършени. Най-дълбокият ни страх е, че сме невероятно силни. Светлината в нас, а не тъмнината, ни плаши най-много." - Нелсън Мандела
