Когато
Когато те харесвам,
искам да те харесвам целия.
Да не пропускам и заглаждам ръбчета,
да не се старая да те мразя,
да не разтроша сърцето си от гняв.
Когато те харесвам,
искам да те няма
в пулсиращите ми слепоочия,
в надеждите, премръзнали от многоточия,
в черупките на твоите двусмислия.
Когато те харесвам,
искам да ме има цялата
в очите ти, бездомно да се скрия,
да се сгуша, да се вкопча, да остана,
докато трепериш под шума си
и не знаеш
как, защо и откога
живееш в мен
с любов и отчаяние, инертност,
сляп и безнадежден.
За да изпиеш, приютиш у теб
бремето и болката… сълзите ми,
тайните,
заклещени в гърлото.
В скалите ми от гордост
разбиваш се по-свеж от лятна буря,
в мекотата на косите ми
преплуваш всички снежни утрини.
За да разпениш и вбесиш вълните си,
превръщаш ме в мъртвото вълнение
на дните си,
за да не си отида,
да не се и върна.
Убиваш ме, убивам те,
разстилаш ме пред себе си
и се загръщаш с мен като с топъл шал
майчин скут, уют, милувка.
Все тих, крещящ
под усмивки,
а моите – преливат.
И все така… съм твоя,
когато те харесвам,
когато те обичам,
когато ни няма и сме тук.
И целите сме взривове и водопади
или кристално езеро мълчание.
Докато отново те забравя,
за да ме погълнеш и забравиш,
после да се спомним -
от днес едно неловко цяло,
тъй мъничко, но с форма на вселена.
Когато ме обичаш…
(а моля те, обичай ме),
когато искам,
когато (не) мога,
когато мразя и си тръгвам,
чуваш ли, аз вече тръгвам.
Пощади ме и обичай.
Аз в замяна ще поискам,
ще се науча,
ще успея,
да харесвам
да обичам
цялото.
