Когато любовта ви позове

  • Сподели:
Когато любовта ви позове

Когато любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките ѝ да са стръмни и сурови. И когато крилете ѝ се разперят над вас, отдайте ѝ се, макар и мечът, скрит в перата ѝ, да ви наранява. И когато тя ви проговори, повярвайте ѝ, макар гласът ѝ да руши мечтите ви.

Любовта, както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба. Любовта ще гали най-нежните ви клонки, и ще разтърси корените ви, макар и впити в почвата.

Тя, като житни снопове ви сбира и стисва до гърдите си. После ви вършее, за да оголи зърното у вас, отвява ви от сламки и от плява. И ви предава на светия си огън, за да станете свети хлябове на Божието свята пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си. И в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в страха си търсите само мира на любовта и нейната наслада, по-добре покрийте голотата си и слезте от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце. И ще ридаете и ридаете, но не от дън душа.

Любовта не ви дава нищо, освен себе си и не черпи от никого, освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. За любовта е достатъчно да кажете: "Аз съм сърцето на Бог."

Не можете да определите посоката на любовта, но ако любовта ви сметне за достоен, ще направлява вашата посока.

Да се будите в зори с окрилено сърце, вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност. И да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

Халил Джубран, из "Пророкът"