Когато женският живот е в застой или стане скучен, идва време да се появи Дивата жена
Здравата жена много прилича на вълчица - тя е силна и пълна с живот, зорко пази територията си, има свободен дух, проявява находчивост и вярност. Когато се откъсне от дивата природа, женската индивидуалност линее, става бледа и призрачна.
Ние сме създадени да преследваме, да раждаме, да създаваме живот. Когато женският живот е в застой или стане скучен, идва време да се появи Дивата жена, идва време съзидателната функция на женското психе да наводни делтата...
Дивата природа носи изцеление, носи всичко, от което се нуждае жената. Тя носи лек за всички болести. Тя носи легенди и сънища, думи и песни, знаци и символи. Тя е и средство, и крайна цел.
Да се докоснеш до инстинктивната природа не означава да размениш местата на всички неща, лявото да стане дясно, черното - бяло, изтокът - запад, да се държиш безумно или неуправляемо. Не означава да изгубиш социалните си контакти или човешката си същност. Тъкмо обратното.
Дивата природа лежи в нейната основа. Това означава да си установиш територия, да си намериш глутница, да живееш в собственото си тяло с увереност и гордост, независимо от възможностите и ограниченията на това тяло, да говориш и действаш в своя полза, да съзнаваш нещата и да бъдеш нащрек, да използваш вродената си женска интуиция и сетивност, да следваш собствените си цикли, да откриеш собственото си място, да запазиш човешкото си достойнство.
Из "Бягащата с вълци", Клариса Пинкола Естес