Колкото и да отричаш любовта, е хубаво да има някой до теб
От HighViewArt
Всъщност, да, няма по-сладко чувство от това да знаеш, че в края на деня, ще легнеш в студеното легло и нечии две топли ръце ще стоплят твоите.
Няма по-сладко от това да се събудиш целувана от някой, който вече просто не издържа да не те нацелува.
Някой, който дълго преди това те е гледал как "спиш сладко като бебе".
Същият някой, който цяла нощ не те изпуска от обятията си и те завива, ако успееш да помръднеш от ръцете му.
Няма по-стопляща мисъл от тази, че някъде има човек, който мисли за теб и слуша какво му говориш.
Няма по-голяма радост от това да видиш човека, който е откраднал сърцето ти с цветята, които най-много обичаш.
Няма по-мила гледка от две тъмни очи, рано сутрин, загледани в още мътния ти поглед, без думи казващи "Само твой съм!".
Няма по-стоплящ спомен от прегръдките на някой, който те стиска до задушаване, защото думите не стигат да се опише това, което изпитва.
И от ръце, чиито кокалчета побеляват от стискане на ръката ти, за да ти напомнят, че няма така лесно да те пуснат.
Няма по-разтуптяващ сърцето спомен, от този за целувки, но не от онези нежните, сякаш за пръв път, а от онези лудите, горещите, след няколкодневна раздяла, повреме на които коленете ти омекват.
И добре, че е той да те държи...
И когато неусетно разбереш, че той е броял дните, в които сте заедно...
Когато за "само няколко седмици" сте правили вече толкова много неща заедно...
Когато започвате да кроите малки планове, за съвсем скоро, но заедно...
...в такива моменти, ти става ясно, че колкото и да отричаш любовта, е хубаво да има някой до теб.
Някой, с когото да говориш преди да заспиш.
Някой, когото да прегръщаш през нощта, когато ти е студено.
Някой, когото да гледаш с умиление, докато спи.
Някой, който да те целува по челото и да ти казва колко по-добра си, отколкото си мислиш всъщност, че си.
Някой, с когото просто да се чувстваш малка, усмихната, красива, сияеща, готова на всичко.
Автор: неизвестен / Снимка: openclipart.org/GDJ
