Краят на вината

27 май 2016

Приемете това ясно. Вие не сте отговорни за щастието на който и да е друг. Вие не предизвиквате тяхното нещастие. Най-трудният урок, както и най-освобождаващият от всички.

Можете пак да се грижите, да изслушвате, да разбирате болката им, да чувствате дълбоко състрадание към тях. Можете да поемате отговорност (което НЕ е същото като вината) затова, което сте направили и казали, но не можете да промените миналото.

Можете да скърбите, да чувствате чувствата си, да мислите вашите мисли. Но вие не сте причината за тяхната скръб или за тяхното решение, без значение колко те се молят, плачат, крещят, разиграват, съдят, лъжат, обвиняват или се опитват да ви накарат да ги съжалите.

Можете да предложите своята истина, вашите съвети, изцелението си, ако това се иска. Но вие не сте виновни.

Вие не можете да допълните никого и никога не сте го правили непълен. Те стъпват по свой собствен път, а вие по своя. Тяхното щастие е тяхно пътуване, а вашето щастие си е ваше.

Виждате ли, истинското щастие не се дава или взема. То е източник. То е присъствие. То е желанието да преработите собствения си опит, не да положите тази тежест върху някой друг.

Не търсете любов извън себе си, а я намирайте в дъха си. Във всяко чувство, от радостта до тъгата, от блаженството до скуката. През всеки удар на сърцето, всеки звук, всеки копнеж, всеки свещен момент.

Вие сте живи!

Автор: Джеф Фостър