Lek City Case: Песента ни Doreen е за изпепеляващата любов, която те прави човек

Doreen е третият сингъл на симпатягите от Lek City Case, който излезе в началото на миналия месец. Това е любовна история с тъмни щрихи, в която има пожар, хлебарки, призраци от миналото и обсебваща любов, която те кара да излезеш вън от себе си и да се държиш екстремно и нетипично. Актрисата от Народния театър и много любими телевизионни продукции Илиана Коджабашева се превъплъщава в образа на Doreen – жената-вамп, която подмолно и красиво влиза под кожата на жертвите си, за да пали и разрушава съдби и …хм – барабани. Doreen е сериозно комбо от текст за съсипващата любов, изключително зарибяващ китарен риф и eфектно видео, което поставя Lek City Case стабилно на рок картата в страната.

Вокалистът Иван Петков и барабанистът Иван Янков разказаха повече за това коя е Doreen, за бандата, за Projector Plus и за мечтите.

 

-Момчета, в началото на септември представихте третия си сингъл Doreen. Каква е неговата история?

Иван Петков: Третият ни официален сингъл – Doreen, всъщност е една от най-старите песни, които съм писал, а също така е и първата песен, на която записахме демо с идеята да участваме в един конкурс преди време. Тя претърпя доста промени и узряваше постепенно, но я завършихме, преаранжирахме, презаписахме, снимахме едва сега. Doreen засяга емоционалната тема за изпепеляващата любов и дистанцията между лирическия герой и дамата на сърцето му – физическа и платонична.

Иван Янков: Иван Петков написа първо сам текста и мелодията, но, в крайна сметка, тя се промени доста, когато заедно започнахме работа по песента и сега има по-актуално звучене. Имаме пожелателни планове във времето да ѝ направим и друг вариант, но ще видим.

-Коя всъщност е Doreen?

ИП: Случайно име?! Вярвам, че вдъхновението е енергия, която събира емоции и преживявания и от … космоса! Така се получи и припевът – директно с името Doreen. След което проверих етимологията му и се оказа, че означава “красива”. Така че всичко си дойде на мястото. А и това е женският вариант на един вечен литературен герой – Dorian.

ИЯ: Лирически герой. Реално, няма мацка около нас с такова име. Нали? Хм? Трябва да е въображаема? Сън!

-Текстът говори за съсипващата любов. Откъде дойде вдъхновението за него?

ИП: Повечето от нас са преживели дистанционна или обсебваща връзка, та от там...

-Вие имали ли сте съсипващи любови? На какво ни учат те?

ИП: Хич не искам, но ще използвам едно клише: ''Каквото не ни убива, ни прави по-силни!''

ИЯ: Всяка връзка дава и взема много от теб, независимо от всичко останало. В живота преминаваш през страшно много хубави, но и – неприятни неща – и това те прави човек, изгражда характера ти и предначертава съдбата ти. Едни стават по-силни, други отпадат от играта. Това е положението.

-Представихте видеото в родния си град Бургас в БараБар в Морската градина. Как беше купонът и какво ви казаха приятелите и почитателите след като изгледаха видеото?

ИП: Беше изключително позитивно събитие с много приятели и близки и фенове на музиката. Получихме като обратна връзка точно това, което влагаме и ние в музиката - много любов и отдаденост! Партито беше на макс, но спомените ни са оскъдни… Остана само положителната емоция.

ИЯ: Имаше страхотно настроение и изглеждаше, че хората се радваха видимо на нашия успех и на готиното парче. Ние – още повече! Коментарите бяха основно в посока: „Давайте само напред и нагоре!“. Имаше и от това, което е най-добрият знак за добре прекарано време – когато ти се изправят космите на ръцете и видиш, че трудът ти си е заслужавал. И нищо друго няма значение.

-Видеото е дело на един от най-добрите музикални режисьори у нас – Bashmotion, с когото работихте и по предишния си сингъл Broken. Как премина снимачният процес, къде снимахте?

ИП: Снимачният процес мина изключително динамично в рамките на един ден. Беше едновременно много изтощително и много забавно. Строихме сами декорите, жонглирахме с тарантула, пяхме с хлебарки. Десенът ни беше - червено на ръчички и търкалящи се очички (смее се).

ИЯ: Павката ми е близък приятел, който изключително много помага на бандата. Без хора като него около нас, щеше да ни бъде много трудно. Той успя да ни намести в натоварената си програма и снимахме „Doreen” за един ден във Фабрика 126 в София. Благодарим много и на тях за съпорта! За втори път ни подават ръка. Важно е да кажа, че ние сме много ангажирани в самата продукция - всички декори правим сами, пробивахме дупки, боядисвахме, мъкнахме тежки плоскости, тичахме из града за всякакви дребни неща. Това прави снимането още по-забавно

-Чия беше идеята в клипа да участва звездата на Народния театър Илиана Коджабашева?

ИП: Идеята беше моя, тъй като се познаваме с Илианка още от първите години в Немската гимназия в Бургас. Реших, че тя ще е човекът, който ще влезе перфектно в обувките на Doreen и дори ще надгради образа ѝ, което и се случи. Изключително сме ѝ благодарни! Без нея, Doreen нямаше да е това, което е. Все пак, когато предадеш визуален завършек на аудио разказа, той заживява напълно нов живот.

-С какво третият ви сингъл се различава от предишните два? И кога да очакваме четвъртия?

ИП: Това е класически Lek City Case. Със сигурност, най-големият контраст спрямо другите две песни е тематиката. Все пак – това е любовна песен!

ИЯ: Истината е, че всички песни стават различни, но това – много ни харесва! Имаме и по-тежка, и по-мелодична, а каква ли ще е следващата?

-Имате ли вече готов материал за албум и мислите ли в тази посока?

ИЯ: Мислим за албум, разбира се. Още малко остана да си подредим и довършим песните и евентуално догодина, се надяваме, да сме готови.

-Вслушвате ли се в съветите на Projector Plus, които ви подадоха ръка и заедно вървите напред? 

ИП: Без Projector Plus и рамото на Дени, на което се опираме всеки ден, сме загубени! This is our guiding light!

ИЯ: Пътеводната светлина в тъмния тунел на бг музиката. Това си е моя реплика за

Projector Plus. И смятам, че казва достатъчно. Много сърца за Дени, че ни подкрепя винаги!

-Как, кога и защо се появи Lek City Case?

ИП: Някъде около 2010, когато събрах за първи път приятели музиканти с простичката идея –  да се забавляваме. Бяха абсолютно аматьорски опити да изсвирим някоя песен до край. Предимно jam-вахме и поставяхме черните и белите си дробове на изпитания. От оригиналните членове от онова време, останах само аз, но по-късно се появи легендата от NFG - Ванката Янков и всичко стана ясно.

ИЯ: LCC дойде и от нуждата да излеем душите и сърцата си някъде. Израснали сме през 90-те години – за нас най-бурните и креативни години за световната музика и нямаше как да не ни вдъхнови да правим и наши авторски неща.

-Чия беше идеята за името ви - Lek City Case? И защо всъщност го избрахте?

-ИП: Идеята се появи като проекция в моята глава още в началото на века, когато бях емигрант за кратко и правих първите си самостоятелни опити за експериментална музика. Помня, че кръщавах композициите с артистичния псевдоним Lek City Agent или нещо такова. Идеята идва, разбира се, от Бургас - градът на леките! Не може да не сте чували това жаргонно обръщение: „‘Кво стаа, лееееек?“.

-През лятото се включихте в един от най-яките фестивали за алтернативна и рок музика, които се състояха в столицата – Rebel Rebel. Как се чувствахте пред софийска публика? Кога ще ви видим пак в София?

ИЯ: Фестивалът беше уникален! Толкова позитивни и яки хора на едно място! Готините банди от Projector Plus, които харесваме, а вече – можем да кажем и че са ни приятели! Страхотни емоции, много положителен вайб, много нови запознанства, споделяне на идеи. Незабравимо беше. Публиката (въпреки че ние реално бяхме откриващата банда на Rebel Rebel) ни прие много топло, a музикантите от другите банди – ни подкрепиха много.

Бяхме точно като едно голямо семейство. Надявам се по-скоро да се видим пак в София. Намерихме много яки хора и фенове и искаме да свирим по-често там.

 

-Говорейки за концерти, ситуацията с ограничителните мерки у нас не позволява повече от 50 % посещаемост. Какво е усещането за вас да свирите така? И изобщо, според вас, спазват ли се тези мерки?

ИП: Дали мерките се спазват е строго индивидуално решение на собствениците на заведенията май. А на нас – няма как да не ни се отразява - едно е да свириш пред 50, различно е да свириш пред 100 души.  Важното е, че ние винаги даваме 200% от себе си.

ИЯ: На никой не му харесва ситуацията – и на феновете, и на музикантите, и на клубовете. Но няма да се предаваме, ще свирим дори и за пет човека. Рано или късно ще се оправят нещата. Стискаме палци, тази световна лудост скоро да свърши.

-Защо е важно да ги спазваме?

ИЯ: Ако искаме да можем да свирим, а ние – искаме, ще трябва да се съобразяваме с мерките.

-Какви са Иван Петков и Иван Янков извън музиката?

ИП: Определям се като мечтател и мюзикловър.

ИЯ: Художник и декоратор, любящ баща и малко „хахо“ по душа.

-Кои са любимите ви банди, тези които са ви формирали като музиканти и които оказват влияние върху вас и днес?

ИП: Едва ли ще изненадам някой, ако кажа, че бандите от сиатълската сцена са ми любими, но, разбира се, и много други съвременни и по-стари банди в най-разнообразни стилове, в които намирам вдъхновение.

ИЯ: Alice in Chains, Pearl jam, Beastie Boys, Biohazard, Guns n Roses, Massive  Attack.

-За какво мечтаете?

ИП: За един по-добър свят! Да бъдем по-добри към себе си, околните и природата!

ИЯ: Мечтая да мога да пътувам из целия свят. Искам да видя и да се докосна до всичко. И за много нова музика!