Любовта е усещането, че сме едно
Любовта е сещайки се за теб, да ми става топличко на душата, да се усмихвам вътрешно и неусетно да се появи усмивка на лицето ми.
Любовта е да поглеждам към теб и да усещам такова щастие, което сякаш няма как да се побере в тялото ми, а все пак го изпълва цялото.
Любовта е да се сгуша в теб, да усещам силата и нежността на прегръдката ти и да забравя за всичко останало.
Любовта е усещането, че сме едно и между нас няма граници, но и пътят към него. Любовта е и временното ни оттласкване един от друг, за да станем едно отново.
Любовта е в моментите, когато мълчим, сякаш сме на километри един от друг, но това не създава неудобство, притеснение или несигурност. Любовта е и завръщането един към друг – сякаш от сън, за да видим колко е прекрасна реалността, нашата реалност.
Любовта е и в тъжните ни моменти, когато сред светлината виждаме, че част от нас остава едно наранено дете.
Любовта е в това, че избираме един друг. Не въпреки всичко, защото "въпреки" не съществува.
Любовта е, когато заставаме един до друг, един зад друг и целуваме всяка сълза и рана.
Любовта е да си тук, да те няма, но да те усещам като част от мен.
Любовта е и да те усещам толкова различен, че чак да се плаша, но именно това да ме вдъхновява да те опознавам тези части от теб, преодолявайки страха, обогатявайки себе си и нас.
Любовта е чувството, но отива далеч отвъд него.
Снимка: 7-themes.com
