Любовта не е в думите

Човек се познава по постъпките му. Колкото и да твърдиш, че обичаш някого, накрая винаги трябва да се попиташ - дали думата която хиляди пъти си казал "обичам те" не е били просто от желанието да бъдеш обичан? 

Любовта не е в думите.

Любовта не може да бъде изказана. 

Тя е отношение, уважение, тя е вниманието и грижата, тя е прегръдката и целувката.

Тя е всичко това което не можеш да си купиш с пари или с време, да размениш, да измериш, да изчакаш, или да и дадеш време за да разбереш дали я има.

Тя дава криле на сърцето ти, не ти ги изрязва.

Тя кара душата ти да грее и топли всичко наоколо.

Любовта е борба за другото сърце което също се бори за твоето.

Любовта не може да задушава, не е малка, голяма или там всички сравнителни наименования които има.

Тя е повече, тя е докрай.

Няма сила, няма човек, няма нещо което да може да те накара да спреш да обичаш и да си тръгнеш, ако си обичал наистина.

Любовта не познава страха, тя се спуска като малко дете което вярва в чудесата, и най хубавото е, че  те се се сбъдват защото "то" вярва.

Всичко друго е просто илюзия която сам си си сътворил и с нея си повел и още някого със себе си.

Тогава когато кажеш отново на някого обичам те, ще се замислиш ли дали наистина го обичаш, дали наистина ще го обичаш завинаги? Докрая?

Както обичаш себе си?

И накрая трябва наистина преди да кажеш на някого "обичам те " да се замислиш - дали този човек след всичко отново ще бъде същият, отнел и разбил надежди му за истинска любов?

Защото в днешно време надеждата е умряла отдавна за всеки, на когото сърцето му бъде разбито, освен за тези които вярват в чудеса.

И накрая светът ще бъде разделен на две, на хора с големи сърца, обичащи и хора с разбити надежди и тъжни очи. 

Защото колкото и да няма цена любовта, накрая плащаш много скъпо за нея.

 

Автор: Viola