Мъдра нощ, по-мъдра и от утрото
Едни измислени герои, една голяма истина
Миналата година не успях да се прибера за Коледа в България, имах много работа, а и обещах на колегите да отида с тях на едно парти. Беше хубаво, но нямаше нищо общо с празнуването у дома.
Американците нямат време да месят питки. Обадих се на баба по телефона веднага щом станах на следващия ден. Звучеше някак странно, отнесено. Попитах я какво й е и тогава тя ми разказа една история:
Навремето имала приятелка индийка. Рядко се виждали, понеже индийката, Неха, имала голямо семейство и много домакински задължения. По стара традиция тя живеела в къщата на свекърите си (в България, преместили се по неволя).
Баба не можела да й се начуди как може да живее в една къща със свекървата - две жени в една кухня не може. Тя, като се оженила, купили си къща с дядо Брани и се изнесли. Един ден не се сдържала и я попитала.
"У нас, моята свекърва е глава на семейството, свекър ми почина преди години", заразказвала индийката. "Тя ме научи на много неща, тя е моя опора и майка. Много държи на спазването на традициите, така както ги спазвахме в родното ни село в Индия. Там почитахме всеки празник и спазвахме всеки обичай. Това беше времето, когато бяхме заедно, общувахме най-много, забравяхме за всички грижи и обиди.
Ето например, празникът Дивали, фестивал на светлината. На този ден къщата се озарява от безброй свещи и кръгли лампи, носят се подаръци, обличаме най-хубавите си дрехи. Усмихваме се един на друг, заедно сме дни наред в подготовка. А уважението е най-важното, на всеки празник искаме благословия от по-възрастните. Това ни учи на смирение, търпение, уважение. Как тогава да ни е трудно да живеем заедно? Даже обратното - не бихме могли да бъдем разделени."
Чух, че гласът на баба трепери, но не казах нищо, за да не я разстройвам повече. През нощта сънувах Дивали, сънувах светлина. А на сутринта си купих билети за първия полет за България след празниците...
Снимка: Личен архив на автора
