Марио Гарсия Алварес: три стихотворения за любовта

19 октомври 2017

Три любовни стихотворения от съвременния чилийски поет Марио Гарсия Алварес. Превод от испански: Виолета Бончева.

ПОРТРЕТ

Аз бих забранил твоята любов
от свирепост
от жестокост
от хубост

заради тяхната
непристойна мекота
заради тяхната плът
от дърво червено
заради синьо-русото
и мургаво черното
заради това да повдигат
заради това да снишават
индикациите на заразата

бих забранил
заради другите
разбира се.

***

ОЧИ

Гледам те
отгоре
отдолу
от една страна
от друга
както никой
не те гледа.

***

ИМИТАЦИЯ НА НАРЦИС

Любовта е в пубиса,
в пръстите,
които галят букет от изящни неща
и тясното пространство
на твоята плът трептяща
от ласки.

Прегръщаме любовта
във въображаеми целувки и прегръдки,
за да паднем или да не паднем меко
в пропастта,
разлюлени от вятъра.

Както поетът на страницата гали
думата бедро,
устна,
клитора, (който липсва в този стих),
вярва мъжът, че докосва жената,
а жената – мъжа,
както поетът – своята поема
и всеки от тях се целува сам,
всеки докосва сам себе си,
както кожата на другия, който обича –
картина, създадена от собствените му очи.
Така, както поетът обича сам себе си
в стихотворението
повърхността на буквата,
така мъжът и жената милват
своя собствен сън,
представяйки си всичко
със собствените си очи
и всеки от тях обича любовта,
която сам за себе си е сътворил,
в своето собствено огледало.