Машината на времето...

31 януари 2015

Черно-бели снимки. Разглеждам спомените на едно различно поколение. Деца, облечени в ученически униформи, които се радват на някое куче по улиците.

Ровейки в кутията със стари вещи, попадам на музикална плоча. "Бийтълс". Взимам си телефона и си пускам тяхна песен. Колко лесно е сега, нали ? Просто натискаме няколко копчета и може да чуем всяка песен, която пожелаем. Колко достъпно е всичко. Но точно заради това, моето поколение не го оценява.

На нас не ни се налага да търсим грамофон или касетофон, за да слушаме музика. Не се наслаждаваме на мелодията, не се вслушваме в текста, защото просто ги има. Те са "там", качени във великата мрежа на нашето поколение – Интернетът.

Но къде е тръпката да чакаш най-новата песен на краля Елвис Пресли, който ще извика "Let’s Rock"? Оставям плочата с усмивка и попадам на вестник от 1961 г. Статия, свързана с построяването на Берлинската стена. Светът е бил разделен, но какво учим ние сега ? Просто факти. Факти, които тогава са определяли човешкия живот, а за нас е просто допълнителна информация.

Ужасът на Студената война е бил обхванал всяка една държава, а мнозинството от нас дори не са виждали пистолет през живота си.

Отгръщам на следващата страница и ме посреща огромното заглавие "Покорихме и Луната". През 1969 г. се е случило едно от най-важните събития в човешката история. Хората са започнали да мислят извън рамките на нормалното и познатото.

Естествено, тази прашна кутия носи спомени и за комунизма – времето на Тодор Живков. А сега, благодарение на демокрацията, страната ни е разделена на партии, от които всяка една иска властта. Тогава къде отива значението на девиза ни "Съединението прави силата"?

Посягам към капака на "машината на времето" и с носталгия я затварям. Усмихвам се леко и отново я прибирам. Време е да се върна в моето време, където технологиите контролират живота ни. По-голямата част от деня ни минава пред един цветен екран, който ни отвлича от скуката, или с телефон в ръка, пишещи поредното съобщение.

Въпреки, че това развитие е необходимо на целия свят, нужно ли е то да определя живота ни? Безплатна информация, хиляди филми и песни, съобщения до другия край на планетата. Бързо, лесно и удобно. Това трябва да е мотото на нашето поколение.

А общуването лице в лице с хората, прекарването на цели нощи в библиотеката и режимът на тока, остават забравени в кутията на спомените...